Рейчъл Кейн - Среднощна алея

— Аз… не знам. Не сме учили философия в гимназията. А току–що постъпих в колежа.

— Наука без философия не струва — сериозно каза Миърнин. — Ами алхимията? Знаеш ли нещо за нея?

Този път Клеър поклати глава. Всъщност знаеше, но не ставаше ли дума просто за превръщане на оловото в злато? Нещо като псевдонаука?

По лицето на Миърнин се изписа такова трагично разочарование, че на нея й се прииска да излъже и да му каже, че е получила отлична оценка в часа по алхимия за начинаещи.

— Не се хващай за дреболии, Миърнин — обади се Амели. — Нали ти казах, че този век не храни особено уважение към алхимията. Никъде няма да откриеш човек, който да разбира от херметичните науки, така че ще трябва да се задоволиш с това, което имаме. Чувам, че това момиче е изключително надарено, и съм убедена, че ще разбере всичко, на което можеш да я научиш, стига да си достатъчно търпелив.

Миърнин кимна сериозно, остави книгата настрани и се изправи. Оказа се много висок и някак непохватен, с дълги ръце и крака, като богомолка. Дрехите му представляваха странна смесица — не като на някой бездомник, но определено причудливи. Трикотажна риза на вертикални райета, нещо, което приличаше на редингот, и стари сини дънки с дупки на коленете. Както и джапанки. Клеър се взря в босите му пръсти. В съчетание с този тоалет, джапанките изглеждаха почти неприлично.

Но пък той имаше хубави стъпала.

Миърнин се наведе над масата и й протегна ръка. Клеър я пое и я разтърси. За момент той изглеждаше изненадан, после по лицето му се изписа удоволствие и отвърна на ръкостискането й толкова ентусиазирано, че Клеър я заболя рамото.

— Ръкостискане, това ли е нормалният поздрав в наши дни? — попита той. — Дори и за такова прелестно младо момиче? Знам, че е разпространено сред мъжете, но не е ли твърде енергично за една жена?

— О, да, всички се поздравяват така — побърза да го увери Клеър.

Боже, нали нямаше намерение да й целуне ръка или нещо такова? Не, очевидно нямаше — Миърнин скръсти ръце пред гърдите си и я погледна изпитателно.

— Бързо. Какъв е символът на елемента рубидий?

— Ъ–ъ–ъ… Rb.

— Атомен номер?

Клеър трескаво се опита да си припомни Периодичната таблица. Като малка си играеше с нея така, както другите деца си играеха с пъзели; знаеше я наизуст.

— Трийсет и седем.

— Група?

Клеър виждаше таблицата пред очите си така ясно, сякаш я държеше напечатана на хартия.

— Първа група — уверено отвърна тя. — Алкален метал. Пети период.

— И какви опасности крие работата с рубидий, малка Клеър?

— При съприкосновение с въздуха се възпламенява. Освен това има бурно взаимодействие с водата.

— Твърдо тяло, течност, газ или плазма?

— Твърдо тяло до 40° C. Това е температурата му на топене — Клеър зачака следващия въпрос, ала вместо това Миърнин наклони глава на една страна и се вгледа в нея. — Е, как се справих?

— Задоволително. Запомнила си таблицата добре. Ала ученето наизуст не е наука и науката не е познание.

Миърнин отиде до една от купчините книги, небрежно захвърли няколко от тях настрани, преди да извади един окъсан том и да го прелисти, без да го е грижа, че може да скъса някоя от овехтелите страници.

— Аха! Ето го. Какво е това?

Той й подаде книгата и Клеър се загледа в неясната илюстрация. Донякъде приличаше на малко корабно платно, издуто от вятъра. Тя се намръщи и поклати глава. Миърнин шумно затвори книгата и Клеър подскочи.

— Трябва да я науча на твърде много неща — каза той на Амели и замислено закрачи напред–назад, като си играеше с една реторта, пълна с отблъскваща зелена течност. — Нямам време да се правя на бавачка, Амели. Намери ми някой, който да има поне бегла представа от това, което се опитвам да направя…

— Вече ти казах, че никъде не може да се намери човек, който да разпознае този символ. А и тази област никога не е привличала особено надеждни типове. Дай й шанс. Клеър е много схватлива — в гласа на Амели прозвучаха добре премерени, ледени нотки. — Не ме карай да ти заповядвам, Миърнин.

Той спря да крачи напред–назад, ала не вдигна глава.

— Не искам друг ученик — сърдито каза той.

— Въпреки това имаш нужда от такъв.

— Обясни ли й рисковете?

— Оставям го на теб. Тя е твоя, Миърнин. Но да сме наясно за едно — ще те държа отговорен както за представянето й, така и за нейната безопасност.

Разнесе се металическо изщракване и когато погледна зад себе си, Клеър видя, че Амели я няма.

Беше я оставила сама. С него.