Рейчъл Кейн - Танцът на мъртвите момичета

— Не и в мрежести дрешки — съгласи се той със сериозно изражение. — Преоблечи се. Колкото по-малко привличаш вниманието на тези мъже, толкова по-добре.

Ева грабна чифт дънки от дъното на гардероба и някаква тениска, която сигурно е била подарък — светлосиня, с блестяща дъга на гърдите. Въобще не беше в неин стил. Тя се втренчи в Майкъл и тропна с крак.

— Какво? — попита той.

— Възпитаните мъже не гледат. Поне така съм чувала.

Той извърна лице. Ева съблече тънката дантелена блузка и червената камизолка и свали шотландската поличка на червено-черни карета. Мрежестата дреха се оказа жартиери — убийствено секси.

— Млък! — предупреди тя Клеър и ги смъкна. Не сваляше поглед от Майкъл. Страните й пламтяха.

Ева се облече за тридесет секунди, после грабна разхвърляните дрехи, колана за жартиери и самите жартиери и ги напъха в гардероба, след което каза:

— Добре, вече можеш да гледаш.

Майкъл се обърна, облегнат на стената, със скръстени ръце. Леко се усмихваше с полузатворени очи.

— Какво? — попита Ева, все още изчервена. — Не изглеждам ли достатъчно тъпо?

— Изглеждаш чудесно — каза той, отиде до нея и леко я целуна по устните. — Иди си измий лицето.

Ева отиде в банята и затвори вратата. Клеър каза:

— Ти имаш някакъв план, нали? Защото ние нямаме. Е, Шейн смята, че трябва да оставим баща му да довърши, каквото е намислил, и да бягаме, но Ева не мисли, че идеята е добра…

— Това е самоубийство — категорично заяви Майкъл. — Бащата на Шейн е идиот и заради него ще убият Шейн. И вас също.

— Но ти имаш план.

— Да — каза Майкъл. — Имам.

Когато Ева се върна от банята, Майкъл отново им даде знак да мълчат като сложи пръст на устните си, отключи вратата и ги преведе през коридора. Протегна ръка зад рамката на картината, натисна тайното копче, ламперията със скърцане се отвори и се показа една от тайните стаи. Клеър си спомни, че бе стаята на Амели. Любимата стая на вампирката, може би, защото нямаше прозорци и единственият изход се отваряше със скрит бутон. Колко ли странно е да живееш в къща, построена и притежавана от вампир?

— Влизайте — прошепна Майкъл. — Ева, мобилният ти?

Тя потупа джобовете си, вдигна пръст и хукна към стаята си. Върна се с телефон в ръка. Майкъл ги поведе нагоре по тесните стълби и вратата се затвори след тях. От вътрешната страна нямаше дръжка.

Стаята си бе същата, каквато Клеър я бе видяла последния път — изискано викторианско великолепие и малко прашна. В тази стая, както и в останалата част на къщата, се усещаше някакво присъствие, нещо, което не се вижда. Призраци, помисли си тя. Изглежда обаче, Майкъл бе единственият призрак, а той си бе напълно нормален.

Но пък къщата в известен смисъл бе жива и това поддържаше жив и Майкъл. Следователно май не бе толкова нормална.

— Телефона — каза Майкъл и протегна ръка, докато сядаше на дивана. Ева му го подаде намръщена.

— На кого възнамеряваш да се обадиш? — попита тя. — На ловците на духове ли? Нямаме голям избор…

Майкъл й се ухили, натисна три бутона и активира разговора. Почти незабавно му отговориха.

— Ало, 911 ли е? Обажда се Майкъл Глас от ул. „Лот“ 716. В дома ми са влезли нарушители. Не, не ги познавам, но са поне трима.

Ева зяпна от почуда, Клеър също примигна изненадана. Да се обадиш в полицията, изглеждаше толкова… естествено. Но и толкова нередно.

— Може би трябва да кажете на полицаите, че тази къща и обитателите й са под защитата на Основателя — каза той. — Предполагам, могат да го проверят.

Усмихна се и след миг затвори, после върна телефона на Ева със самодоволен вид.

— А Шейн? — попита Клеър. — Какво ще стане с Шейн?

Самоувереността на Майкъл се изпари.

— Шейн сам си решава — каза Майкъл. — Той би искал да се погрижа първо за вас двете. И единственият начин, по който мога да го направя сега, е да изхвърля тези мъже от къщата си. Не мога да ви закрилям денонощно, през деня сте уязвими. А няма да се нося наоколо и да гледам, докато… — Той не довърши, но Клеър, а и Ева, разбраха накъде бие. И двете кимнаха. — Щом ги изгоним от къщата, ще пазя да не се върнат, освен ако Шейн не ги пусне. Или пък някоя от вас, макар да не вярвам, че ще се случи.

Пак поклатиха глави, но този път по-енергично. Майкъл целуна Ева по челото с много любов и разроши косата на Клеър.

— Това е единственият изход — каза той. — Поне ще ги стресне.

— Съжалявам — едва доловимо рече Ева. — Не мислех… Толкова съм свикнала да смятам полицаите за врагове, а и те се опитаха да ни убият. Нали?