Рейчъл Кейн - Танцът на мъртвите момичета

На Клеър й прималя от страх. Това изобщо не приличаше на посещението на Шейн в стаята й предишната нощ. Това бе другата страна на мъжете, и макар да бе чувала — в детството си неизбежно чуваш ужасни неща, — в действителност не се бе сблъсквала с нея. С някои откачалки — да, но в този мъж имаше нещо ужасно. Нещо, което го караше да ги гледа като храна, която ще погълне всеки момент.

— Не ни докосвай! — каза Ева и повиши глас. — Шейн! Шейн, ела тук веднага!

В гласа й се усети страх, макар че умело се преструваше на смела. Ръцете й трепереха, докато стискаше стика за хокей.

Мъжът бавно заобиколи леглото, като се промъкваше дебнешком като котка. Поне метър и осемдесет висок и два пъти по-едър от Ева, а може би повече. По голите му ръце изпъкваха множество мускули. Сините му очи гледаха с пуст, безизразен и жаден поглед.

Клеър долови тропота от стъпки навън и после чу трясък, когато Шейн се блъсна в заключената врата. Той разтърси дръжката и заудря силно.

— Ева! Ева, отвори!

— Заета е! — изкрещя рокаджията и се засмя. — О, да, ще е много заета.

— Не! — изкрещя Шейн и вратата се разтресе от силата на ударите му. — Не ги закачай!

Ева избута Клеър назад чак до прозореца. После замахна към рокера, който просто се дръпна леко, избегна удара и продължи да се смее.

— Доведи баща си! — изкрещя тя на Шейн. — Накарай го да направи нещо!

— Няма да ви оставя!

— Действай, Шейн, веднага!

По коридора се чуха стъпки, Клеър преглътна и изведнъж се почувства още по-самотна и уязвима.

— Мислиш ли, че баща му ще дойде? — прошепна тя. Ева не отговори.

— Кълна се, че ако ни доближиш, ще…

— Какво? — Рокаджията се отдръпна встрани от стика, после го сграбчи, докато отстъпваше, и го изтръгна от ръцете на Ева. Хвърли го през рамо и стикът изтрополи на земята. — Това близо ли е? К’во ша напра’иш ма, кукло? Ша ревнеш ли?

Клеър закри очи, когато рокаджията протегна татуираната си ръка към Ева.

— Не — каза Ева задъхано. — Ще накарам гаджето си да те пребие!

Последва тъп удар от дърво върху плът и се чу вой. После друг удар, по-силен и тялото се срина с трясък на пода. Рокаджията бе повален. Клеър го гледаше втренчено и не вярваше на очите си, после вдигна поглед към човека, който стоеше там, стиснал стика с две ръце.

Майкъл Глас. Завърнал се отново от мъртвите, великолепен русокос ангел отмъстител, който дишаше тежко. Пламнал от гняв, с блестящи сини очи. Погледна двете момичета, за да се увери, че са добре, и опря острието на стика за хокей в гърлото на рокера. Рокерът помръдна очи в опит да ги отвори, но не успя. После изпадна в безсъзнание.

Ева прескочи тялото на рокера, спусна се към Майкъл и се притисна в него, сякаш се опитваше да се увери, че е цял-целеничък. Бе невредим и трепна от силата на сблъсъка, после я целуна по главата, като не сваляше поглед от проснатия в краката им безжизнен мъж.

— Ева — каза той, после я погледна и смекчи тона си. — Ева, скъпа, отвори вратата.

Тя кимна, отдръпна се и последва указанията. Майкъл й подаде стика, хвана рокера за раменете и го издърпа бързо в коридора. Отново затвори вратата, заключи я и каза:

— Така, ето какво се е случило. Ева, ти си го ударила със стика за хокей и…

Той не успя да довърши, защото Ева го сграбчи, притисна го до вратата и увисна на врата му. Пак плачеше, но тихичко. Клеър виждаше как се тресат раменете й. Майкъл въздъхна, прегърна я, сведе русата си глава и я опря върху черната й коса.

— Всичко е наред — промърмори той. — Добре си, Ева. Всички сме добре.

— Ти умря! — изхлипа тя, но гласът й се чу приглушено, понеже още бе заровила глава на гърдите му. — По дяволите, Майкъл, ти умря, видях как те убиват, и… те…

— Да, не бе никак приятно. — Нещо бързо и гневно проблесна в погледа на Майкъл, някакво отражение на ужаса, за който Клеър реши, че не иска да си спомня или да говори с тях. — Но аз не съм вампир и те не могат да ме убият като вампир. Не и докато къщата притежава душата ми. Могат да правят каквото си искат с тялото ми, но то просто… се оправя.

От мисълта за подобна възможност на Клеър й прилоша, сякаш стоеше на ръба на огромна и неочаквана пропаст. Втренчено се загледа в Майкъл и видя, че и той си мисли същите неща. Ако бащата на Шейн и веселата шайка разбойници разберат за това, те просто могат да решат да пробват. За забавление.

— Затова все едно не съм тук — каза Майкъл. — Вие няма да им кажете. Нито пък на Шейн.

— Да не казваме на Шейн? — Ева се отдръпна. — Защо да не му казваме?