Рейчъл Кейн: Танцът на мъртвите момичета

— Моли си спомни — отговори господин Колинс. — Малко по малко. Не можа да забрави Лиса и това отваряше вратата, сантиметър по сантиметър, докато накрая всичко изплува. И така вече знаехме какво трябва да направим. Трябва да ги сразим. Да унищожим всички. Нали, момче?

Шейн кимна. Не приличаше толкова на съгласие, колкото на нежелание да получи шамар заради несъгласие.

— Подготвяхме се известно време и после отново изпратих Шейн тук, в Морганвил, за да направи план на града, да набележи мишените и да свърши всички неща, за които не бихме имали време, когато нахлуем. Обаче не можех да чакам повече, когато ме повика на помощ. И хукнах насам.

Шейн изглеждаше зле. Не поглеждаше нито Ева, нито Клеър, нито към тялото на Майкъл. Нито баща си. Той просто… гледаше втренчено. По бузите му имаше следи от сълзи, но Клеър наистина не си спомняше да го е видяла да плаче.

— Какво възнамеряваш да правиш? — едва попита Клеър.

— Първо, мисля да погребем онова там — каза господин Колинс и кимна към покритото тяло на Майкъл. — Шейн, ти най-добре стой настрана…

— Не! Не го докосвай! Искам аз да го направя!

Господин Колинс го изгледа продължително и намръщено.

— Знаеш, че ще трябва да… — той погледна бегло към Ева и Клеър, — да се подсигурим, че няма да се върне.

— Това са глупости, татко. Не е необходимо да…

— Ще правим нещата по този начин. Както трябва. Не искам приятелят ти отново да ми се нахвърли, когато пак залезе слънцето.

— Той за какво говори? — прошепна Клеър на Ева. През последните минути Ева незабележимо бе успяла да се изправи до нея и сега стояха хванати за ръце. Клеър чувстваше, че собствените й пръсти са студени, но тези на Ева бяха като лед.

— Ще забие кол в сърцето му — каза Ева потресена. — Нали? И ще сложи чесън в устата му. И…

— Не е нужно да описваш всички подробности — прекъсна я господин Колинс. — Хайде да приключваме с това. И когато сме готови, Шейн ще ни нарисува карта, по която да открием къде са високопоставените вампири на Морганвил.

— А ти не знаеш ли? — попита Клеър. — Нали си живял тук.

— Не става така, малката. Вампирите не ни се доверяват. Те се разхождат наоколо, снабдени с всякакви видове защита, която да ги пази от възмездие. Но моето момче намери начин. Нали, Шейн?

— Да — каза Шейн с абсолютно безжизнен глас. — Да приключваме с това.

— Но… Шейн, не можеш…

— Ева, млъкни! Не разбираш ли? Сега нищо не можем да направим за Майкъл. И ако е мъртъв, няма значение какво ще му направим. Нали?

— Не можеш! — изкрещя Ева. — Той не е мъртъв.

— Е — каза господин Колинс, — предполагам, проблемът ще е негов, когато го прободем с кол и му отрежем главата.

Стиснала юмруци, Ева сподави писъка си и се свлече на колене. Клеър се опита да я изправи, но тя бе по-тежка, отколкото изглеждаше. Шейн бързо се завъртя и приклекна до нея, като се надвеси покровителствено и изгледа свирепо баща си и двамата мъжаги рокери, които пазеха тялото на Майкъл.

— Ти си подлец — каза той решително. — Казах ти, че Майкъл не е заплаха за теб. Не беше преди, не е и сега. Ти вече го уби. Остави го на мира.

В отговор бащата на Шейн кимна на двамата си приятели съучастници, които се наведоха, сграбчиха тялото на Майкъл и го повлякоха навън през вратата на кухнята. Шейн скочи на крака. Баща му се изправи срещу него и го удари през лицето с опакото на ръката си толкова силно, че Шейн залитна. Шейн вдигна длани, за да се защити, не за да нападне. Сърцето на Клеър се сви.

— Недей — задъхано каза Шейн. — Недей, татко. Моля те, недей.

Баща му отпусна юмруците, които бе вдигнал за втори удар, погледна сина си и се обърна. Шейн стоеше разтреперан, със сведен поглед, докато стъпките на баща му не се отдалечиха към кухнята. После рязко се извъртя, хвърли се напред и сграбчи Клеър и Ева за ръцете.

— Хайде! — изсъска той и ги повлече към стълбите, докато те се спъваха по пътя. — Действайте!

— Но — възрази Клеър и хвърли поглед през рамо. Бащата на Шейн бе отишъл да погледне през прозореца, вероятно да види какво правят в задния двор (О, боже!) с тялото на Майкъл. — Шейн…

— Качвайте се горе — каза той. Не им остави голям избор. Шейн бе едро момче, и този път използва мускулите си. Докато Клеър се осъзнае, бяха се качили по стълбите, после поеха по коридора и Шейн с тласък отвори вратата на стаята на Ева. — Влизайте вътре, момичета. Заключете вратата. Говоря сериозно. Не отваряйте на никого, освен на мен.

— Но… Шейн!

Той се обърна към Клеър, хвана я здраво за раменете с едрите си ръце, наведе се и я целуна нежно по челото. — Не познаваш тези хора — рече той. — Не сте в безопасност. Просто стойте вътре, докато не се върна.