Питър Брет - Дневната война

Преди звярът да издаде и звук обаче, Рена махна с ръка към него и подхвърли в пастта му жълъд. Огнената защита, която бе изрисувала върху жълъда, се задейства, щом докосна плътта на демона, и ядката се пръсна с пукот.

В този миг Рена изплю алкохола в лицето на демона.

Пристъпи встрани, а главата на чудовището се взриви. Трупът се сгромоляса и се замята, а подобната му на дървесна кора броня се подпали.

Зад нея Арлен се засмя – Рена се обърна и го видя да й ръкопляска.

– Добра работа, но ще те надмина.

Рена се подсмихна и скръсти ръце, като пристъпи до един защитен стълб.

– Да те видя, Арлен Бейлс.

Арлен се поклони. До него се материализира един полски демон, по-голям от нощен вълк. Демонът изръмжа и разри пръстта, готов да скочи.

Арлен скръсти ръце като Рена и не помръдна. Беше свалил качулката си – вече почти никога не я държеше вдигната, – но още носеше дневното си наметало, така че не се виждаха могъщите защити, татуирани по цялото му тяло. Полските демони бяха бързи като вятъра и без закрилата на защитите си Арлен нямаше да може да реагира, преди звярът да го повали и разкъса. Ръката на Рена се смъкна неволно към ножа и здраво го стисна.

Ала демонът премина през Арлен, сякаш бе направен от дим. Тялото му се разтвори като облак, когато създанието премина през него, и след секунда си върна плътността.

Арлен се поклони набързо, докато демонът се приземяваше.

– Сега нищо не може да ме докосне нощем, Рен. Не и ако съм готов за него.

Миг, след като докосна земята, демонът се извъртя и отново скочи. Рена очакваше отново да премине през Арлен, но вместо това той отстъпи плавно, тъй бързо, че не го ловеше погледът, обхвана с ръка врата на ядрона и рязко секна устрема му. Прескочи от другата страна на дългото тяло, за да избегне развилнелите се лапи, и с голия си пръст начерта огнен символ на гърдите на чудовището.

Символът лумна, когато Арлен го довърши, и той се отдръпна, докато пламъците разяждаха демона. Рена зяпна, ала Арлен не беше приключил с урока. Доближи втори полски демон и го провокира. Демонът не му остана длъжен, изръмжа и се хвърли с ноктите напред.

– Разбира се, ако не съм подготвен... – Арлен отхвръкна назад, вкопчен в демона, и изпъшка, когато ноктите се забиха в корема му.

Струя кръв рукна в ярка дъга и Рена сподави дъх. Извади ножа си и се стрелна напред, за да откопчи демона от Арлен.

Той обаче се изправи и вдигна ръка, за да я спре. Демонът се хвърли отново, но този път премина през опризрачения Арлен.

Когато се материализира, от раните му нямаше и следа. Дори наметалото му беше цяло.

– Когато успея да се окопитя, мога да се излекувам от всичко, което не би ме убило на място.

Демонът опита трети път, но Арлен начерта набързо защита във въздуха и звярът отхвръкна като дете, ритнато от кон. Новопридобитата мощ на Арлен изглеждаше безбрежна.

Но докато демонът се въргаляше на няколко метра встрани, поклонът на Арлен се превърна в спазъм. За защитените очи на Рена едва допреди миг цялото му тяло светеше от магическа сила. Сега защитите му забележимо помръкваха.

Арлен улови погледа й и кимна.

– Начертая ли защита върху демон, самото му тяло я захранва. Начертая ли я във въздуха, захранва я моето.

Демонът не се отказваше – ала сега Арлен го сграбчи за гърлото и го прикова към земята с прийом от шарусахк. Защитите по ръцете му запулсираха и се разгоряха отново, както и тези по цялото му тяло, докато магическата жар на демона слабееше. Арлен напрегна мускули и му откъсна главата отведнъж.

Рена зърна дебнещия я полски демон и се престори на безпомощна. Не беше трудно. Трябваше само да си спомни безполезната крава, която беше цял живот. Жертвата.

Но тази Рена бе умряла с Харл. Когато ядронът нападна, той се блъсна в защитните й символи като в невидима стена, Рена се завъртя и заби ножа си в гръдния му кош. Защитите по острието пламнаха, пробиха бронята му и вляха в нея магия, която я сгря по-силно дори от уиски. Рена избутваше звяра крачка подир крачка, като не спираше да го мушка, а всеки удар я подсилваше.

Когато демонът се просна мъртъв, тя приклекна и начерта огнена защита по бронята му.

Не се случи нищо.

– Как така ти можеш, а аз – не? – подвикна Рена, докато се оглеждаше за още. Няколко от зверовете кръжаха край тях, ала вече предпазливо и по-отдалеч.

– И аз дълго време не знаех – каза Арлен. – Не си познавах силата. Но когато се бих с онзи мисловен демон, съзнанията ни се докоснаха и много неща ми се изясниха. Наистина съм отчасти демон.