Питър Брет: Пустинното копие

— Това е мястото — каза той и Керан изсумтя. Джардир ги последва през вдигнатия капак на палатката, в която влязоха, без да се представят.

Шатрата ухаеше отвътре на дим от тамян, а подът й беше застлан с многобройни килими. Навсякъде имаше купчини копринени възглавници, висящи килими, изрисувани грънци и други съкровища. Джардир прокара пръст по топ коприна, толкова гладка, че го накара да потрепери.

Майка ми и сестрите ми ще се обличат в такива платове — помисли си той. Погледна жълто-кафявите си панталони и мръсното си опърпано елече, които го накараха още повече да закопнее за деня, когато ще облече черните воински одежди.

Щом съзря офицерите, жената зад тезгяха нададе вик и Джардир я погледна точно когато забули лицето си с фередже.

— Омара вах’Хаман вах’Каджи? — попита Керан. Жената кимна, изцъклила очи от страх.

— Дошли сме за твоя син, Абан — каза Керан.

— Няма го — отвърна Омара, но очите и ръцете й, единственото от тялото й, което не беше скрито под дебелия черен плат, трепереха. — Тази сутрин го изпратих да разнесе стоки.

— Претърси отзад — каза Керан на Кавъл. Офицерът кимна и тръгна към капака за друго помещение зад тезгяха.

— Не, моля ви! — проплака Омара и застана на пътя му.

Кавъл я блъсна безцеремонно и изчезна навътре. Чуха се още писъци и миг по-късно офицерът се появи, стиснал ръката на малко момче с жълто-кафяво елече, шапка и панталони, които обаче бяха много по-качествени от тези на Джардир. Беше с около година-две по-голям от Джардир, набит и охранен. Навън го последваха няколко по-големи момичета. Две от тях носеха жълто-кафяви фереджета, а другите три — черните фереджета с открито лице, каквито носеха неомъжените жени.

— Абан ам’Хаман ам’Каджи — каза Керан, — идваш с нас в Каджи’шарадж, за да намериш своя Хану Паш — пътя, който Еверам ти е отредил.

Момчето потрепери при тези думи.

Омара зарида и тръгна да дърпа сина си обратно.

— Моля ви! Прекалено малък е! Още година, умолявам ви!

— Мълчи, жено — каза Кавъл и я блъсна на пода. — Момчето вече е достатъчно голямо и дебело. Ако ти го оставим и ден повече, ще свърши като баща си кхафита .

— Гордей се, жено — допълни Керан. — Синът ти получава шанс да се издигне над баща си и да служи на Еверам и на каджи.

Омара сви юмруци, но не помръдна от мястото, където беше паднала, и продължи да плаче тихо със сведен поглед. Никоя жена не би дръзнала да се противопостави на дал’шарум . Сестрите на Абан я прегърнаха, споделяйки болката й. Едрото момче понечи да отиде при тях, но Кавъл го дръпна рязко. Щом го завлякоха навън, то заплака и застена. Джардир още чуваше риданията на жените, дори след като затвориха тежкия капак и се озоваха насред пазарната глъчка.

През цялото време момчетата изоставаха след воините, които почти не погледнаха децата по пътя за тренировъчните площадки. Абан не спираше да плаче и да трепери.

— Защо плачеш? — попита го Джардир. — Пътят ни вещае само слава.

— Не искам да бъда воин — каза Абан. — Не искам да умра.

Джардир сви рамене.

— Може пък да те извикат за дама .

Абан потръпна.

— Това би било още по-зле. Един уби баща ми.

— Защо? — попита Джардир.

— Баща ми неволно разля мастило по робата му — отвърна Абан.

— Даматът го е убил само за това? — попита Джардир.

Абан кимна и очите му се наляха с нови сълзи.

— На мига му счупи врата. Случи се толкова бързо… Онзи се пресегна, чу се пукане и баща ми падна. — Абан преглътна мъчително. — Сега аз съм единственият мъж, останал да се грижи за майка ми и сестрите ми.

Джардир го хвана за ръката.

— И моят баща е мъртъв, а за майка ми казват, че е прокълната, щом е родила три дъщери една след друга. Но ние сме мъже от каджи. Можем да надминем бащите си и да върнем честта на своите жени.

— Ама мен ме е страх — подсмръкна Абан.

— И мен малко — призна Джардир и сведе поглед. Само след секунда обаче се оживи. — Хайде да сключим сделка.

Абан, който бе откърмен с безскрупулната търговия на чаршията, го погледна подозрително.

— Каква сделка?

— Да си помагаме в Хану Паш — отвърна Джардир. — Ако ти се спънеш, аз ще те хвана, а ако аз се спъна — ти… — той се подсмихна и плесна закръгления корем на Абан — … ще омекотиш удара.

Абан изскимтя и потърка корема си, но вместо да се оплаче, погледна Джардир изумено.

— Наистина ли го искаш? — попита той и избърса сълзите си с опакото на ръката.

Джардир кимна. Досега вървяха под сенките на чаршийските навеси, но дребното момче хвана ръката на Абан и го издърпа на слънце.