Питър Брет - Пустинното копие

Джаян удари с юмрук по гърдите си и кимна.

— Асъм, дай знак на останалите дамати да започват — каза Джардир и Асъм се поклони.

Джардир спря погледа си върху своя облечен в бяло син, който тръгна да изпълни заръката. Духовниците щяха да разпръснат словото на Еверам до всички чини , а на тези, отказали да го приемат в сърцата си, щеше да им бъде навряно в гърлата.

Това беше необходимо зло.

Същия следобед Джардир крачеше по дебелите килими по пода на имението, което беше определил за свой райзънски дворец. В сравнение с палатите му в Красия това място беше направо жалко, ала той бе прекарал месеци, нощувайки в палатки, откакто потегли от Пустинното копие, и сега досегът с цивилизацията му идваше съвсем добре.

В дясната си ръка Джардир стискаше копието на Каджи и го използваше като бастун. Разбира се, опора не му трябваше, но той се бе издигнал на власт благодарение на древното оръжие и сега то никога не стоеше на повече от ръка разстояние от него. Краят на копието тупкаше по килима на всяка крачка.

— Абан закъснява — каза Джардир. — Вярно, че потегли с жените след изгрев, но пак трябваше вече да е тук.

— Все още не разбирам защо търпиш този кхафит в свое присъствие, татко — възмути се Асъм. — Свинеядът заслужава да умре само защото дръзва да вдигне очи и да те погледне, а ти даже приемаш съветите му, сякаш е някой равен в двора ти.

— Самият Каджи е използвал кхафитите за работата, която най им подхождала — отвърна Джардир. — Абан знае повече за зелените земи от когото и да било другиго, а никой мъдър владетел не би трябвало да се отказва от подобно знание.

— Какво има да се знае? — попита Джаян. — Всичките зеленоземци са слабаци и страхливци, същата стока като кхафитите . Не заслужават да се бият дори като роби или като баласт.

— Толкова бързо ли реши, че знаеш всичко? — попита Джардир. — Само Еверам знае всичко. Евджахът ни учи да опознаваме враговете си, а ние разполагаме с много малко сведения за севера. Ако искам да ги включа във Великата война, няма да е достатъчно само да ги избия или да ги завладея. Ще трябва да ги разбера . А дори и да няма мъж по зелените земи, който да е по-достоен от кхафит , тогава кой друг би могъл да ми разкрие духа им, освен един кхафит ?

В същия момент се почука на вратата и Абан влезе в стаята, куцукайки. Както винаги, дебелият търговец бе облечен в пищни, женски одежди от коприна и кожа, с които парадираше нарочно, за да оскърби аскетичните дамати и дал’шаруми .

Стражите му се подиграваха и го бутаха, докато минаваше, но не сглупиха чак дотам, че да му откажат да влезе. Каквито и да им бяха чувствата, попречеха ли на Абан, рискуваха да си навлекат гнева на Джардир, а това никой не го искаше.

Осакатеният кхафит се подпираше тежко на бастуна си, докато пристъпваше към трона на Джардир, а по почервенялото му, отпуснато лице бе избила пот въпреки студа. Джардир го изгледа с погнуса. Личеше си, че носи важни новини, но Абан още не можеше да си поеме дъх и запъхтя, вместо да ги сподели.

— Какво има? — сопна му се Джардир, когато търпението му стигна предела си.

— Трябва да направите нещо! — изпъшка Абан. — Горят житниците!

— Какво?! — скочи Джардир и стисна ръката на Абан толкова силно, че кхафитът извика от болка. — Къде?

— Северната защита на града — промълви Абан. — Можете да видите пушека през вратата.

Джардир се устреми към предните стълби и веднага съзря издигащия се стълб. Обърна се към Джаян.

— Върви — каза той. — Искам да се угасят пожарите, а виновниците да ми бъдат доведени.

Джаян кимна и изчезна по улиците, а след него тръгнаха обучените му воини, строени като ято птици. Джардир отново се обърна към Абан.

— Това зърно ще ви трябва, ако ще храните хората през зимата — каза Абан. — Всяко семенце. Всяха трошичка. Предупредих ви.

Асъм се изстреля напред, сграбчи китката на Абан и със сила изви ръката на търговеца зад гърба му. Абан изкрещя.

— Няма да говориш с такъв тон на Шар’Дама Ка! — изръмжа Асъм.

— Достатъчно — каза Джардир.

Веднага щом Асъм го пусна, Абан падна на колене, сложи и двете си ръце на стъпалата и притисна чело между тях.

— Десет хиляди извинения, Избавителю — каза той.

— Чух какво ме посъветва ти, страхливецът — да не продължавам настъплението към мразовития север — каза Джардир, докато Абан още хленчеше на пода. — Но аз няма да отложа делото на Еверам заради тази… — той ритна снега на стъпалата — … пясъчна буря от лед. Ако се нуждаем от храна, ще вземем от чините в околността, които живеят в охолство.