Майкъл Съливан - Конспирация за Короната

Арчибалд пропусна покрай ушите си заплахата, за чиято безплодност знаеше със сигурност.

— Когато Аленда отхвърли ухажването ми, установих, че нещо не е наред. В отказите отсъстваше смисъл. Имам връзки; звездата ми изгрява. Тогава установих истинската причина за отказите на дъщеря ти: тя вече е отдадена на друг. Аленда има връзка, тайна връзка.

— Трудно ми е да повярвам това — обяви Виктор. — Не ми е споменавала никого. Ако бе хвърлила око някому, щеше да ми каже.

— Нищо чудно, че е скрила идентичността му от теб. Срамува се. Знае, че отношенията им ще опозорят семейството ви. Нейният любим е от простолюдието и няма капка благородна кръв във вените си.

— Лъжеш!

— Уверявам те в противното. И се страхувам, че проблемът не се изчерпва с това. Името му е Дигън Гаунт. Чувал си за него, нали? Доста е известен. Водач на националистите от Делгос. Разпалил е всякакви емоции сред обикновените хора на юг. Всички са опиянени от идеята за повсеместно изколване на аристокрацията и установяване на самоуправление. Той и щерка ти са се срещали в Уиндърмиър — близо до манастира. Виждат се, когато не си наблизо и си ангажиран с държавни дейности.

— Това е нелепо. Дъщеря ми никога не би…

— Нямаш ли син там? — запита Арчибалд. — В абатството, имам предвид. Монах, нали?

Виктор кимна:

— Третият ми син, Майрън.

— Вероятно той им е сводничил. Поразпитах и изглежда синът ти е доста интелигентен човечец. Вероятно служи за свръзка на любимата си сестра и помага за кореспонденцията. Не изглежда никак добре, Виктор. Ето те, маркиз на крал-империалист, а дъщеря ти замесена с революционер, с когото се среща в роялистки Меленгар, подпомагана от сина ти. Мнозина биха заключили, че това е семеен заговор. Какво би казал крал Етелред, ако научи? Двамата знаем за лоялността ти, но други може да изпитат съмнения. Осъзнавам, че това не е нищо повече от зле насочената привързаност на младо момиче, но тези лудории могат да сринат семейната чест.

— Ти си луд — изкрещя Виктор. — Майрън отиде в абатството едва на четири години. Аленда никога не е говорила с него. Цялата тази измислица е очевиден опит да ме накараш да я принудя да се омъжи за теб и зная защо. Тя не те интересува. Интересува те само зестрата, долината Рилан. Това парче земя граничи тъй удобно с твоята и това е единствената ти цел. Е, това и възможността да се издигнеш като влезеш в семейство, превъзхождащо те политически и социално. Жалък си.

— Жалък ли съм? — Арчибалд остави чашата си и извади изпод дрехата си ключ на сребърна верижка. Изправи се и прекоси стаята. Свали от стената гоблен, изобразяващ отвличането на русокоса аристократка от калиански принц и разкри таен сейф. Вкара ключа, отвори металната вратичка.

— Разполагам с купчина писма, собственоръчно написани от безценната ти дъщеря, които доказват думите ми. Те разказват за неумиращата обич към гнусния селски революционер.

— Как се сдоби с тях?

— Задигнах ги. Когато се опитвах да разбера кой е моят съперник, уредих да я наблюдават. Тя изпращаше писма, които водеха до абатството и съумях да ги пресрещна.

Арчибалд измъкна купчина пергаменти от сейфа и ги пусна в скута на Виктор.

— Ето — викна триумфално, — чети какви ги е дробила дъщеря ти и сам реши дали няма да е по-добре за нея да се омъжи за мен.

Арчибалд се върна на мястото си и вдигна чашата си победоносно. Бе спечелил. За да избегне политическа разруха, Виктор Ланаклин, великият маркиз на Глъстън, щеше да нареди на щерка си да се омъжи. Маркизът нямаше избор. Ако това достигнеше до ушите на Етелред, бе възможно да последват обвинения в измяна. Коронованите империалисти изискваха от своите благородници да споделят политическите им виждания и предаността към църквата. Арчибалд се съмняваше, че Виктор е роялист или националист. Но всяка неуместна демонстрация бе достатъчна, за да провокира недоволството на властта. В най-добрия случай Виктор бе заплашен от осакатяващо унижение, от което родът Ланаклин можеше никога да не се възстанови. Единственият смислен ход за маркиза бе да даде благословията си.

Арчибалд най-сетне щеше да има граничната земя; вероятно след време би могъл да разшири владенията си още повече. С Чадуик в десницата и Глъстън в лявата ръка, спокойно можеше да се мери с херцога на Рочел.

Поглеждайки отвисоко към посивелия старец с изтънчени пътни дрехи, Арчибалд почти изпита съжаление. Нявга… титлата маркиз бе синоним на ум и душевна сила. Маркизът не бе обикновен благородник и земевладелец. Виктор отговаряше за охраната на кралските граници. Сериозна длъжност, изискваща умел водач; винаги бдящ и многократно закален в битка. Но времената се бяха променили и сега миролюбиви съседи заобикаляха Уоррик. Съответно силата бе атрофирала от неупотреба.