Майкъл Съливан - Конспирация за Короната

Значи трябва да се зачудя каква е работата?

Мой приятел — начеващ писател — работеше върху книга, в която говореща котка играеше важна роля. Той представи част от нея на писателска работилница и преобладаващите мнения бяха, че това е клише — старо като „Алиса в страната на чудесата“ . Впоследствие той беше депресиран и на по чашка ме запита дали историята му изобщо си струва публикуването, тъй като без котката не би се получила. Казах му, че котката не е от значение. Важно е единствено историята да е добра и сносно написана.

Не мисля, че хората толкова ненавиждат да четат еднакъв тип истории, просто мразят да четат лошо написани такива.

Съществуват неизброими начини, по които да се комбинират идеи. Ако фабулата е добра, ако читателят се интересува от образите, ако обстановката е представена достоверно, тогава няма значение дали разказва за говорещи котаци или орисани да победят зъл чародей момчета. Да се опитваш да създадеш нещо съвсем оригинално е като да пишеш симфония с изцяло нови ноти.

Не е необходимо, а дори и не съм сигурен дали е възможно.

Някои ми казват, че трябва да променям названията на нещата, за да направя света по-уникален, по-малко общ, но аз избирам да пиша за елфи и джуджета, крале и кралици, замъци и църкви точно, защото всеки знае какво са — не се налага да обяснявам. Колкото по-малко време се налага да отделям за разяснение на основни неща от моя свят, толкова повече време ми остава да предам интересна история, а от читателите се изисква далеч по-малко усилие да си представят себе си като част от света.

Как бе публикуван?

Както споменах, не планирах издаване. Бях оставил това зад гърба си. Но исках книгите ми да бъдат четени. Всички автори искат. Първоначално ги показах на неколцина приятели и те предвидимо изразиха удоволствието си. Но от приятели друго не бих и очаквал.

Споменах, че дъщеря ми страда от дислексия. Това означава, че има някои чудатости. Лесно се разсейва от фона на компютърния екран, при отворена врата или оставена светлина в друга стая. Когато приключих „Конспирацията за короната“ , й предоставих куп страници с големина осем и половина на единадесет инча с двойна разредка, а тя ме изгледа сякаш съм побъркан.

— Не мога да чета така… каза, че ми пишеш книга. Трябва ми подвързия; трябват ми по-малки страници.

Аз само въздъхнах.

Някой, който е чел блога ми или е чел/слушал някое от другите ми интервюта, знае, че жена ми е движещата сила зад писането ми. Тя е изключително компетентен човек, който ще преодолее всяка пречка — дори нещо толкова обезсърчително като публикуването. Освен това е и страхотна бизнесдама. Така че когато най-сетне реших да дам на издаването още един шанс, бях подготвил плана си добре. Написах отвратително запитващо писмо и го показах на жена си, придружено с нелепия план да го пращам на различен посредник всеки месец.

— Сериозно ли? — тя ме погледна с вдигната вежда. — Изпрати ми копие да го пренапиша и се върни на редактирането си… Аз ще се заема с това.

Да! , помислих си. Сега може и да имам шанс.

Робин беше тази, която след около стотина отказа уреди Аспирейшънс Медия (малка независима печатница в Минесота) да публикува първата ми книга. Планираха да издадат втората ми книга през април 2008 г., но през март ни уведомиха, че не разполагат с нужните средства. Върнахме си правата и публикувахме останалите четири сами под основаната от Робин издателска фирма Райдън Лейбъл. Когато се изчерпаха и първоначалните тиражи на „Конспирацията“ , издадохме и нея. През октомври 2010 г. бяхме издали всички книги с главоломната скорост от шестмесечни периоди и се наслаждавахме на добри отзиви от читатели и блогъри.

С публикуването на петата книга продажбите скочиха експоненциално.

За пръв път от началото на писателската си кариера давах пари за домакинството. Дори бях в състояние да платя известни дългове, натрупани с кредитни карти, когато жена ми бе уволнена не веднъж, но три пъти в продължение на две години — АУ!

Няколко месеца по-рано, чешки издатели бяха искали правата за издаване. Знаейки, че няма как да се оправи сама, Роби се зае да търси посредник, който да приключи сделката. И намери Тери Тобиас (с клиенти като Дан Браун и Патрик Ротфус). Тя бе напуснала работата си като директор за чуждестранните права в Санфърд Джей Грийнбъргър Асошиейтс, за да открие собствена агенция.

Книгите вървяха толкова добре, че към есента на 2010 г. Робин реши, че може да опита отново Ню Йорк. Никой от нас не бе смятал, че това ще се случи, нито, че ще е толкова бързо, но за наше удивление получихме предложение от Орбит само след няколко седмици. Така че Ририя извървя странен път. Бе публикувана през традиционна малка печатница, самостоятелна (предимно в електронен формат) и сега чрез един от шестте най-големи издатели.