Майкъл Съливан - Нифрон се въздига

— Тревогите ти са излишни. Добре съм.

Тя отметна качулката, разкривайки русата си коса, която бе вързала на опашка.

— Градът превзет ли е? — попита Аркадиус.

— Вече е в ръцете на националистите. Те победиха силите на лорд Дърмонт, а принцесата оглави въстание срещу шериф Вигън в града. Северната имперска армия на сър Бректън пристигна твърде късно. Градът беше запечатан, Дърмонт — мъртъв, така че Бректън се върна на север.

— Подминах част от обоза му. Окопава се около Акуеста, ако не се лъжа. Ейдриън и Ариста? Как са те?

— И двамата без драскотина — отвърна тя. — Ейдриън повери командването на националистката армия на мъж на име Ренкуист — един от офицерите — и напусна на сутринта след битката. Нямам представа къде е отишъл.

— Говори ли с него?

Тя кимна.

— Да, казах му за брат ми. Аркадиус, имаш ли представа къде е Дигън?

— Аз? — той изглеждаше изненадан. — Не. Серетите са го заловили, убеден съм, но къде — никой не знае. Напоследък са поумнели значително. Като че на Гай му е пораснала нова глава и то с мозък вътре.

— Смяташ ли, че са го убили?

— Не зная, Миранда — магьосникът спря, съжалявайки за сбитите си думи и я изгледа със състрадание. — Трудно е да се разбере имперският ум. Можем да се надяваме, че го искат жив. Има голяма вероятност Ейдриън и Ройс да го спасят. Дори Есрахаддон би могъл да се досети и лично да ги прати.

— Есрахаддон вече знае — рече Миранда. — От месеци е с Гаунт.

— Значи е узнал. Отлично. Смятах, че е възможно. Когато посети Шеридън, бе очевидно, че знае повече от показаното.

— Може би той и Ейдриън търсят заедно? Уговорили са се да се срещнат след битката?

Магьосникът замислено почеса брадичка.

— Възможно… вероятно. Значи те търсят брат ти. Ами Ариста? Тя какво прави?

Миранда се усмихна.

— Тя управлява града. Гражданите на Ратибор бяха готови да я провъзгласят за кралица, ала тя се съгласи да е кмет, докато бъдат проведени избори. Възнамерява да изпълни мечтата на Емъри за рениддска република.

— Принцеса, полагаща началото на първата република в Аврин — изкикоти се Аркадиус. — Интересен развой на събитията.

— Принцесата плака много след битката. Наблюдавах я. Работи неспирно, разрешава проблеми, оглежда стените, назначава министри. Заспива на бюрото си. Плаче, когато мисли, че никой не я вижда.

— Цялото това насилие след толкова привилегирован живот.

— Смятам, че е била влюбена в един от убитите.

— Влюбена? Наистина? Това е изненадващо. Никога не е показвала интерес. Кой беше той?

— Никой забележителен — синът на мъртъв телохранител на крал Урит.

— Твърде лошо — тъжно рече магьосникът. — Въпреки привилегиите, животът й не е бил лесен.

— Не попита за Ройс — отбеляза тя.

— За него зная. Пристигна в Медфорд малко преди аз да потегля. На следващия ден меленгарските войски прекосиха Галевир. Олрик вдигна на крак всички годни да носят оръжие — дори и доста хлапаци. Постави начело граф Пикъринг, сър Ектън и маркиз Ланаклин. Те пометоха остатъка от имперските сили и се отправиха на юг. Според последните ми вести всяват доста смут. Още едно препятствие. Сигурно ще ми отнеме месец да се върна в университета.

Магьосникът въздъхна и на лицето му се появи загрижено изражение.

— Две неща още ме притесняват. Първо, Акуеста е заплашена от вражеска армия край Ратибор, а те не водят преговори, нито евакуират града. И второ, Мариус.

— Кой?

— Мерик Мариус, известен още като Кътър.

— Не беше ли той онзи, дето пратил Ройс в Манзант?

— Да, сега работи за Новата империя. Той е жокер, чиято намеса не бях очаквал — старият човек поспря. — Убедена ли си, че Ейдриън повярва на всичко, казано от теб?

— Абсолютно. Очите му щяха да изскочат, когато му казах, че Дигън е наследникът — тя въздъхна. — Сигурен ли си, че…

— Да, Миранда. Вършим правилното и наложителното. Изключително важно е Ройс и Ейдриън никога да не узнаят истината.

Авемпарта:древна елфическа кула край село Далгрен.

Аврин:централна и най-силна от четирите Апеладорнски нации, разположена между Трент и Делгос.

Адам:майстор колар от Ратибор.

Ади:детско прозвище на Ейдриън.

Айърс:собственик на „Смеещият се гном“ в Ратибор.

Акуеста:столица на кралство Уоррик.

Алгър:селянин от Хинтиндар.

Амбертън:хълм с древни руини, намиращ се недалеч от Хинтиндар.