Майкъл Съливан - Изумрудената буря

— Ейдриън!

Позна гласа още преди да се обърне към Гуен — прекрасната калианка, в небесносинята си рокля приличаща повече на занаятчийска съпруга, отколкото на мадам. Тя се втурна надолу по стълбите на публичния дом, една от малкото все още оживени сгради. Проститутките винаги пристигаха първи и си заминаваха последни. Ейдриън я прегърна, повдигайки дребното й тяло.

— Притеснявахме се за теб — рече тя. — Какво те забави толкова?

— И какво изобщо правиш тук? — викна Ройс, пристъпвайки бос на прага. Жилавият, строен крадец носеше само черни панталони и широка непристегната туника.

— Ариста ме изпрати да се уверя, че си пристигнал и си успял да убедиш Олрик да прати армията на юг.

— Доста време ти отне. Върнах се преди седмици.

Ейдриън сви рамене:

— Силите на Олрик обсадиха Колнора малко след пристигането ми. Отне ми известно време да се измъкна.

— Е, как се…

— Ройс, не трябва ли да оставим Ейдриън да почине и да се нахрани? — прекъсна го Гуен. — Не си закусвал, нали? Изчакай само да се заметна и ще накарам Диксън да напали пещта.

— Откога е затворена таверната? — попита Ейдриън, докато Гуен влизаше вътре.

Ройс повдигна вежда и поклати глава.

— Не е затворена. Просто няма много клиенти, така че отваря по обед.

— Това прилича на призрачен град.

— Мнозина напуснаха, очаквайки предстояща инвазия — обясни Ройс. — А повечето останали бяха призовани в армията.

Гуен отново се появи, обгърнала раменете си с шал, и ги поведе към „Розата и бодилът“. Ейдриън зърна движение в сенките. Сред купища боклуци спяха свити фигури. За разлика от Ройс, който лесно минаваше за човек, тези парцаливи създания се отличаваха със заострените уши, изпъкналите скули и бадемовите очи, характерни за елфите.

— Войската не ги искаше — отбеляза Ройс, виждайки партньора си да се взира. — Никой не ги иска.

Диксън, барман и управител, сваляше столовете от масите, когато Гуен отключи вратата. Едър и як мъж, той бе загубил десницата си няколко години по-рано в Медфордската битка.

— Ейдриън! — прогърмя гласът му. Боецът инстинктивно протегна лявата си ръка, за да се здрависа. — Как си, хлапе? Даде им да разберат в Ратибор, а? Къде се губиш?

— Останах да измета — отвърна попитаният със смигване и усмивка.

— Дени появи ли се? — попита Гуен, промъквайки се край Диксън и започвайки да рови в чекмеджето зад бара.

— Не, само аз съм тука. Що да си правя труда? Закусвали ли сте? Мога да спретна нещо.

— Бихме желали — рече му Гуен. — И нека е повечко.

Диксън въздъхна:

— Ако продължаваш да ги храниш, няма да спрат да се навъртат наоколо.

Тя не обърна внимание на коментара:

— Хари донесе ли бирата снощи?

— Мда.

— Три бъчонки, нали?

Докато Гуен разговаряше с Диксън, Ройс я прегърна през кръста и я притисна нежно. Не бе тайна, че я обича, ала никога не бе държал дори ръката й пред хора. Ейдриън забеляза, че приятелят му изглежда различно. Отне му секунда да открие какво поражда това впечатление — Ройс се усмихваше.

Когато Гуен последва Диксън в килера, за да обсъдят инвентара, Ройс и Ейдриън се заеха да свалят останалите столове. През годините Ейдриън вероятно бе седял във всеки един от тях и бе пил от всяка дървена чаша и халба, висящи зад бара. За повече от десетилетие „Розата и бодилът“ беше негов дом — странно усещане бе просто да се отбива .

— Реши ли какво ще правиш? — попита Ройс.

— Ще открия наследника.

Ройс спря, държейки стол на инчове над пода.

— Да не си си ударил главата по време на Ратиборската битка? Наследникът е мъртъв, забрави ли?

— Оказа се, че не е. Нещо повече — зная кой е.

— Но свещеникът ни каза, че наследникът бил убит от серети преди четиридесет години — оспори Ройс.

— Да.

— Пропускам ли нещо?

— Близнаци — рече боецът. — Едното дете е било убито, ала акушерката е спасила другото.

— И кой е наследникът?

— Дигън Гаунт.

Очите на Ройс се разшириха, саркастична усмивка изгря на лицето му.

— Водачът на националистите, посветил се на разрушаването на Новата империя, е наследникът, призван да я владее? Колко иронично е това? И също така доста злополучно за теб, като се има предвид залавянето му от имперковците.

Ейдриън кимна.

— Оказа се, че Есрахаддон му помагал да спечели всички онези победи в Ренидд.

— Есрахаддон? Откъде знаеш?

— Попаднах на него в лагера на Гаунт в нощта преди битката. Изглежда магьосникът възнамеряваше силом да постави Дигън на трона.