Майкъл Съливан - Изумрудената буря

Приключиха със столовете и се разположиха на маса край прозорците. Навън самотна продавачка на ябълки прекара количката си, вероятно поела към Площада на благородниците.

— Надявам се не приемаш сериозно Есрахаддоновите твърдения, че Гаунт е наследникът. Никога не можеш да бъдеш сигурен какво точно е намислил — рече Ройс.

— Не… ами да, той потвърди, че наследникът е жив, но за самоличността му узнах от сестрата на Гаунт.

— А как точно планираш да го откриеш? Някой от двамата каза ли ти къде е?

— Не. Убеден съм, че Есрахаддон знае — или има доста добра приблизителна представа, но няма да ми каже. А и не съм го виждал след битката. Обяви, че скоро щял да има нужда от нас за някаква мисия. Сигурно ще иска да спасим Гаунт. Не се е навъртал наоколо, нали?

Ройс поклати глава.

— Щастлив съм да кажа, че не съм го виждал. Затова ли си тук?

— Не точно. Сигурен съм, че може да ме намери навсякъде. Нали ни откри в Колнора, когато му трябвахме за Далгрен. Тръгнал съм да посетя Майрън. Ако някой знае за историята на наследника, то той е точният човек. Бе ми дадено и писмо за Олрик.

— Писмо?

— Докато бях заседнал в Колнора, старите ти дружки ми помогнаха да се измъкна.

— Диамантът?

Ейдриън кимна:

— Една нощ Прайс уреди бягството ми в замяна на доставката на писмото. Предпочиташе да рискува моята кожа, вместо тази на някое от момчетата си.

— Какво пише? От кого е?

Ейдриън сви рамене:

— Как бих могъл да знам?

— Не си го прочел? — невярващо попита Ройс.

— Не, беше за Олрик.

— Още ли е у теб?

Боецът поклати глава.

— Предадох го в замъка на път за насам.

Ройс зарови лице в шепи.

— Понякога просто… — поклати глава. — Невероятно.

— Какво има? — попита присъединяващата се към тях Гуен.

— Ейдриън е идиот — обяви Ройс. Още не бе вдигнал глава и гласът му долетя приглушен.

— Убедена съм, че не е така.

— Благодаря ти, Гуен. Виждаш ли? Поне тя ме оценява.

— Разкажи ми за Ратибор, Ейдриън. Ройс ми разказа за бунта. Какво стана? — запита с развълнувана усмивка тя.

— Убиха Емъри. Знаеш ли кой беше той?

Гуен кимна.

— Както и мнозина други, ала завзехме града.

— Ами Ариста?

— Оцеля в сражението, ала сетне й беше много тежко. Тя стана нещо като тамошна героиня. Поставиха я начело на цялото кралство.

— Принцесата е забележителна жена — отбеляза Гуен. — Не мислиш ли, Ейдриън?

Преди боецът да е съумял да отговори, откъм кухнята долетя гръмък трясък.

— Извинете ме, ще помогна на Диксън — тя понечи да се изправи, ала Ройс вече беше на крака.

— Седни — рече той, целувайки я по челото. — Аз ще му помогна. Вие си поговорете.

Гуен изглеждаше изненадана, ала му благодари.

Ройс се стрелна, провиквайки се в необичайно добродушен тон:

— Диксън? Какво се бавиш толкова? Все още ти е останала една ръка, нали така?

Гуен и Ейдриън се изсмяха, и двамата изглеждайки изненадани.

— Какво ново? — попита Ейдриън.

— Няма много за разправяне. Миналата седмица Албърт се появи с мисия от благородник, целяща поставянето на обеците на омъжена жена в спалнята на свещеник, ала Ройс отказа.

— Наистина? Той обожава задачите с лъжливи улики. Свещеник? Та това са си лесни пари.

Тя сви рамене:

— Откакто ти се отказа, той…

Ехтящият отвън тропот на подкови рязко затихна пред вратата. Миг по-късно накуцвайки влезе мъж, облечен като кралски вестоносец. Застана на прага и се огледа объркано.

— Мога ли да ви помогна? — запита Гуен, изправяйки се.

— Имам съобщение от Негово Величество за кралските защитници. Бе ми казано, че ще ги намеря тук.

— Ще го взема — рече Гуен, пристъпвайки напред.

Пратеникът се вцепени и поклати глава.

— Предназначено е само за кралските защитници.

Гуен спря. Ейдриън забеляза отегченото й изражение.

— Трябва да си нов — изправяйки се, Ейдриън протегна ръка към вестоносеца. — Аз съм Ейдриън Блекуотър.

Пратеникът кимна и измъкна запечатан свитък от торбата си. Подаде го и излезе. Ейдриън седна и разчупи восъчния печат със сокол.

— Задача, нали? — изражението на Гуен се помрачи, тя заби поглед в пода.

— Олрик просто иска да ни види — каза боецът. Тя повдигна глава. В очите й Ейдриън видя объркана смесица от емоции, които не можа да разгадае. — Гуен, какво има? — настоя той.

Най-сетне тя отговори, почти шептейки.

— Ройс ми направи предложение.

Ейдриън седна.

— Наистина?

Тя кимна и бързо додаде:

— След като ти се отказа от Ририя, предполагам и той също ще го стори.