Майкъл Съливан - Изумрудената буря

Бяха минали почти две десетилетия, а Ройс и Джейд все още го преследваха. Не можеше да помисли за единия, без другият да изникне в съзнанието му. Не можеше и да понесе да забрави. Обичта и омразата се бяха сплели завинаги, оформяйки твърде стегнат за развързване възел.

Шум и викове откъм кабинета на Ариста върнаха Мерик в действителността. Той провери оръжието си и прекоси улицата.

— Ваше Височество? — попита войникът, влизайки в кабинета.

Две кървясали очи сред разчорлена коса го погледнаха над разхвърляното бюро. Принцеса Ариста прецени посетителя за миг. Облеченият в броня мъж излъчваше отегчение.

Това няма да мине добре , помисли си тя.

— Викали сте ме? — рече той, скривайки раздразнението си само отчасти.

— Да, Ренкуист — отвърна тя, умът й най-сетне намерил прилежащото към лицето име. Не бе спала от два дни и се съсредоточаваше трудно. — Повиках те, за да…

— Принцесо, не можете да ме призовавате, когато ви скимне. Очаква ме армия, която да ръководя — и война, която да спечеля. Нямам време за бъбрене.

— Бъбрене? Не бихте повикала тук, ако не беше важно.

Ренкуист извъртя очи.

— Трябва да отведеш войската извън града.

— Моля?

— Няма начин. Хората ти създават проблеми. Получавам ежедневни доклади за войници, които тормозят търговци и разрушават имущество. Даже имаше и обвинение в изнасилване. Трябва да ги отведеш извън града — някъде, където да бъдат държани под контрол.

— Хората ми рискуват живота си срещу империалистите. Да ги храни и подслонява е най-малкото, което този мизерен град може да стори за тях. Искате да ги лиша от леглата им и от покрива над главите им?

— Търговците и фермерите отказват да ги хранят, защото не могат — обясни Ариста. — Империята конфискува градските запаси при поемането на контрола над града. Дъждовете и сраженията опустошиха по-голямата част от тазгодишната реколта. Градът няма достатъчно за собствените си жители, камо ли за армия. Есента дойде, студът наближава. Хората не знаят как ще оцелеят зимата. Не могат да се грижат за себе си, когато войници ограбват магазините и фермите им. Благодарни сме за приноса ви към завладяването на града, но присъствието ви би разрушило онова, за чието освобождение рискувахте живота си. Трябва да напуснете.

— Ако отново ги натикам в лагери с недостатъчно храна и капещи палатки, половината ще дезертират. И без това мнозина си отиват по домовете заради жътвата. Не е нужно да ви казвам, че ако тази армия изчезне, империята ще завземе града обратно.

Ариста поклати глава:

— Когато Дигън Гаунт беше начело, националистическата армия живееше под такива условия с месеци, без това да представлява проблем. В Ратибор дисциплината на войниците спада. Може би е време да настъпите към Акуеста.

Ренкуист се вцепени при самото споменаване на това име.

— Залавянето на Гаунт прави завземането на Акуеста още по-трудно. Трябва ми време да събера информация. Също така чакам подкрепления и припаси от Делгос. Да нападнеш столицата не е като да завземеш Вернес или Ратибор. Империалистите ще се сражават до последния човек, за да запазят владетелката си. Не. Трябва да останем тук, докато се подготвя напълно.

— Ако трябва, чакайте, но не тук — твърдо отвърна тя.

— А ако откажа? — очите му се стесниха.

Ариста остави на бюрото пергаментите, които държеше, но не каза нищо.

— Моята войска завзе града — изтъкна той. — Управлявате само защото аз позволявам това. Няма да приемам заповеди от вас. Тук не сте принцеса, нито аз съм ваш крепостен. Нося отговорност пред войниците си — не за града и със сигурност не пред вас.

Ариста бавно се изправи.

— Аз съм кмет на този град — рече тя с още по-властен глас. — Кмет, посочен от народа. Освен това съм стюард и действащ администратор на Ренидд, отново по волята на онези, които живеят тук. Ти и армията ти сте тук с моето разрешение.

— Вие сте принцеса от Меленгар! Аз поне съм роден в Ренидд.

— Ще се отнасяш към длъжността ми с нужното уважение и ще правиш, каквото ти кажа — без значение какви са личните ти чувства към мен.

— А ако не го сторя? — студено попита той.

Реакцията му не я изненада. Ренкуист бе професионален войник, служил на крал Урит и в имперската армия, преди да се присъедини към националистите след падането на Килнар. След изчезването на Гаунт бе назначен за главнокомандващ — позиция, за която преди изобщо не би могъл да мечтае. Сега най-сетне осъзнаваше мощта си и започваше да се самоизтъква. Ариста се бе надявала той да демонстрира същия дух като Емъри, ала Ренкуист не бе простолюден с аристократично сърце. Ако не предприемеше нещо сега, принцесата щеше да стане жертва на военен преврат.