Браян Маклелан - Алената кампания

Бо все още не знаеше със сигурност какво да прави с Нила. Излизаше, че тя е Привилегирована. При това Привилегирована, която не се нуждае от ръкавици. Тя дори не съзнаваше собствената си важност. В Деветте държави нямаше нито един Привилегирован, способен да се докосва до Отвъд без ръкавици. Подобно нещо не беше посилно дори за самите предеи.

Само за така наречените богове.

— Нужна ми е помощта ви — каза Бо.

— В момента не предлагам услугите си — каза Адамат, поглеждайки към съпругата си. — През последните месеци семейството ми преживя неща, каквито никое семейство не би трябвало да изтърпява. За нищо на света няма да се отделя от тях.

Фая присви очи срещу Бо. От любезната домакиня не остана и следа. Сякаш някой бе изсмукал топлината от помещението.

— Две неща — рече Бо, като повдигна ръце. В момента не носеше ръкавици. Не искаше Адамат да си помисли, че е дошъл да го заплашва. — Най-напред ще искам от вас, Фая, известно време да се грижите за Яков Елдаминз.

— Детето е живо? — попита Фая.

— Второ — продължи Бо, — нуждая се от помощта на Адамат, за да спася най-добрия си приятел… единствения си приятел. Разполагам с доказателства, уличаващи генерал Кет и сестра ѝ в спекулации. Инспекторът, сержант Олдрич и хората му трябва да дойдат с мен, за да арестуваме генерал Кет и да освободим Таниел Двустрелни.

Цялата тази ситуация изнервяше Бо. Така и не беше получавал новини от фронта от вестта за военния съд насам. В момента Таниел можеше да се намира в затвора, а можеше и да е увиснал на бесилото. Бо се проклинаше, задето не е реагирал достатъчно бързо, но трябваше да събере доказателства, преди да може да действа. Трябваше да е заминал за фронта веднага щом бе открил доказателствата за вината на Кет преди седмица, само че бе счел, че се нуждае от повече улики от счетоводните книги на един мъртъв благородник.

— Искате да арестувате офицер от генералния щаб във военно време? — Адамат се навъси. — Това е самоубийство. Не. Няма да го направя. Както вече казах, трябва да мисля за близките си. Не предлагам услугите си.

— Ако нямате нищо против — процеди Фая през зъби, — бихме искали да продължим вечерята си.

Бо не обръщаше внимание на думите им. Понякога се ненавиждаше заради нещата, които трябваше да върши. Заради убийствата, лъжите и кражбите. Заради манипулациите.

— В замяна на помощта ви, Адамат, ще имате право да поискате една услуга от мен.

— Какво бих могъл да искам…

— Една услуга! — повтори Бо, повдигнал пръст. — Каквото си поискате от последния оцелял представител на адранската кралска кабала.

Фая се навъси. Бо можеше да види, че зад смръщеното чело умът ѝ работи трескаво.

— Не — каза Адамат. — Не мисля, че…

— Скъпи — Фая го дръпна за ръкава.

Бо си пое дълбок дъх.

— Една услуга — отново подчерта Привилегированият. — Каквото си поискате. Дори и да ми се наложи да крача по кезиански тела, за да намеря сина ви.

Щеше да има възражения. Спорове. Щяха да последват още оправдания, но по погледите им Бо можеше да види, че е спечелил.

Благодаря на фантастичния си агент Кейтлин Бласдел за редакторските съвети и склонността към обсъждане в моментите, когато изпитвах затруднения с книгата — и разбира се, за самата ѝ продажба. Благодаря на своята редакторка Деви Пилай, която прояви търпението и вярата да ме остави да работя със собствено темпо и многократно удължава сроковете, за да остана доволен от крайния продукт.

Благодаря на съпругата си Мишел, която ми помагаше през цялото време. Тя е тази, до която най-напред се допитвам за идеи и корекции. Нищо не достигаше до Кейтлин и Деви без нейното одобрение.

Благодаря на родителите си за тяхната невероятна подкрепа по отношение на творчеството ми (тази книга също не прави изключение). Баща ми беше моят първи почитател , одобрил книгата — той я прочете почти цялата в рамките на една вечер.

Благодаря на Айзък Стюърт за картите и илюстрациите. Той не само изработи фантастична нова карта за настоящата книга, а и обнови онези от Кръвен обет .

Благодаря на удивителните хора от Orbit за тяхната подкрепа: Сюзън Барнс, Лорън Панпинто, Алекс Леницки, Лора Фицджералд, Елън Райт и всички останали. Техните книги не биха се радвали на настоящия си успех без техните редакционни, пазарни и артистични вълшебства.

Благодарен съм на Итън Кини за това, че с настойчивите си въпроси относно барутната магия ме принуди да погледна на нещата от различна перспектива.