Браян Маклелан - Алената кампания

И всичко това благодарение на фигурките на Ка-поел.

Таниел отпуши барутния си рог и насипа купчинка върху опакото на дланта си. Изсмърка я. Непосредствената заплаха можеше и да е отминала, но много скоро кезианците щяха да изпратят пехота, а може би дори и конници подире им. Във втория случай бягството щеше да стане невъзможно. Той усещаше как изтощението не спира да го дебне, досущ глутница, наобиколила ранен елен. Трескавият пламък на барутния транс скоро щеше да угасне. В сегашното си състояние нямаше как да го поддържа безкрайно.

Двамата с Ка-поел трябваше да прекосят най-стръмната част на чакълестия склон в продължение на три мили, за да достигнат адранския лагер.

Оставаше и въпросът с предателя Хиланска.

Близо до фронтовата линия суматохата бе най-слаба. Много от кезианските войници продължаваха да наблюдават как Крезимир и Михали разговарят помежду си. Двамата богове стояха един срещу друг, само на две крачки разстояние. Таниел би заплатил богато да можеше да чуе разговора им. Никой от двамата не се интересуваше от случващото се в кезианския лагер.

Михали протегна ръка и я положи върху Крезимировото рамо.

Крезимир се освободи.

Михали разпери ръце в помирителен жест. Крезимир повдигна ръка във въздуха, сочейки към небето, и изкрещя нещо.

Михали продължи да говори. Устните му почти не се движеха, а лицето му оставаше невъзмутимо спокойно.

Това продължи няколко минути. За голяма изненада на Таниел Крезимир очевидно се вслушваше в казаното — в един момент той отпусна ръка.

В кезианския лагер суматохата продължаваше. От фигурките на Ка-поел бяха останали по-малко от стотина. Тя седеше с изтощен вид, но върху лицето ѝ личеше победоносна усмивка. Вниманието ѝ оставаше съсредоточено върху последните кукли — те не изчезваха така бързо като предишните. Тя полагаше големи усилия да запази последните си марионетки живи.

Таниел продължаваше да наблюдава двамата богове. Крезимир и Михали бяха пристъпили още по-близо един до друг. Михали сочеше към другата си ръка, очевидно обясняващ нещо. Крезимир го слушаше, сбърчил чело.

Михали отпусна ръце, приключил с обяснението си.

Крезимир решително поклати глава.

Михали се навъси. Тъжна усмивка изникна върху лицето му и той разпери ръце.

Таниел установи, че е започнал да се задъхва от вълнение. Повдигна мускета и се прицели в Крезимир. Две мили. Самият изстрел нямаше да го затрудни, ала куршумът бе обикновен, щеше да достигне Крезимир прекалено късно. Таниел можеше единствено да му отвлече вниманието.

Крезимир рязко разпери ръце встрани. За миг изглеждаше, че се кани да прегърне брат си.

Таниел притисна длани към лицето си и залитна назад. Не успя да се задържи на крака под бликналата светлина, по-ярка от хиляди слънца, чийто източник бе Крезимир. Барутният маг се напрегна в очакване на ударната вълна и неизбежната експлозия.

Но не последва нито едно от двете. Светлината сияеше тъй ярко, че дори и иззад дланите си Таниел продължаваше да я усеща. Сякаш се взираше в самата сърцевина на слънцето.

Докосна го ръка. Той посегна и сграбчи Ка-поел. Какво ли виждаше тя? Имаше ли изобщо нещо , което да види? Несъмнено беше заслепена като него… Таниел я дръпна към себе си и я притисна в обятията си, за да предпази очите ѝ. Велики богове, що за магия беше тази?

Струваше му се, че е изминала цяла вечност, преди светлината най-сетне да започне да отслабва. Прониза го страх, когато отвори очи и не видя нищо. Нима бе ослепял?

Изминаха двадесетина минути, преди погледът му да започне да различава очертания. Таниел започна да премигва в опит да прогони цветните петна и да осъзнае какво е зърнал. Онзи блясък — ярък и настойчив, но лишен от горещина и звук. Това не беше експлозия.

Опита се да си припомни нещата, които знаеше за магията на Привилегированите. Какво бе сторил Крезимир?

Постепенно той започна да разбира.

Крезимир бе отворил Отвъд в този свят.

Възвръщащото се зрение на Таниел започна да му показва, че и двата лагера са обзети от хаос. Изглежда, че никой не можеше да вижда. Стотици хиляди души пълзяха на колене, стенеха и крещяха.

В средата на полето, между двата лагера, стоеше Крезимир. От Михали нямаше и следа. Дори и купчинка пепел не бе останала на мястото му. Устата на Крезимир стоеше отворена, а лицето му — застинало в безмълвен писък.

Таниел видя как раменете на Крезимир увисват. За момент богът се втренчи невиждащо в мястото, където бе стоял Михали. Тогава богът рухна на колене и заплака.