Браян Маклелан - Алената кампания

Тамас се препъна и падна, при което си удари коляното в паважа. Миг по-късно отново се намираше на крака и продължаваше да тича, накуцвайки, вперил поглед в града в очакване на следващата експлозия. Гигантските пламъци изчезнаха също тъй внезапно, както се и появиха, ала фелдмаршалът вече можеше да види зачатъците на пожар — към вечерното небе се издигаха димни колони.

Това нямаше да е всичко. Той трябваше да се върне в града и…

И какво? Да попречи на Пазителите да възпламенят барута? Тамас нямаше представа къде се намират, а градът бе огромен. Можеше да потърси барутните съсредоточия, но нямаше да успее навреме…

Нов взрив разтърси града, този път в другия му край. Вече нащрек, Тамас съумя да се задържи на крака.

Всяка експлозия несъмнено отнасяше със себе си стотици жертви. Тамас можеше да се опита да потисне взривовете или да пренасочи енергията им, само че опитът да контролира толкова много барут заплашваше да го разкъса от напрежение, досущ като запушен чайник на огъня.

Той навлезе в града, проправяйки си път през сраженията, и разгърна сетивата си. На съседната пресечка имаше струпан барут, усещаше го ясно. Достатъчно барут, за да срине десет пресечки.

В ума си Тамас почувства съприкосновението на кибритена клечка с близкия барут, дело на нечия ръка. Вече бе прекалено късно да предотврати експлозията. Напрежението се усили в мисълта му; експлозията изригна от барута.

Тамас обгърна енергията, готов да я пренасочи. Умът му се пресегна към остатъка от барута, за да прецени количеството, с което си имаше работа.

Когато ставаше дума за няколко фишека, те изобщо не го затрудняваха. И един натъпкан рог не беше проблем. Дори цяла бъчва можеше да пренасочи.

Петдесет бъчви барут пламнаха едновременно.

Тамас обгърна енергията и я запрати право под себе си. Последвалият тласък напомняше залповия откат на десетки оръдия. Енергията се изля сред дъжд от отломки, пръст и павета. Фелдмаршалът зърна втрещените лица на най-близките до него войници, преди да изчезнат.

Усилието бе прекалено голямо. Нямаше как да овладее толкова много барут. Тялото му трепереше, изопнато, готово да изскочи от кожата си.

Всичко това се случи в рамките на един и същи миг. Почувства как съзнанието му започва да избледнява, а едновременно с него и волята да овладее взрива.

Бе предал съпругата си. Беше предал войниците си, сина си, жителите на Алватион и Адро.

Бе предал всички тях.

Светът потъна в мрак.

Таниел се приземи право върху раменете на един от пазачите. Кезианецът рухна под тежестта му и пое част от удара. При все това краката на Таниел пак се врязаха болезнено в земята. Той изрева и се претърколи встрани, досами основата на стълба.

Двамата оставащи войници застинаха, втрещени, забравили за Ка-поел, която се опитваха да усмирят.

Таниел си наложи да се изправи и пресрещна насочения към него мускетен приклад с въжето, стегнало китките му. Нанесе ритник, намерил противника му в коляното, и замахна с вързаните си ръце през лицето на втория.

По време на боричкането качулката на Ка-поел бе паднала. Тя се взираше с широко отворени очи, а късите ѝ рижави кичури стояха разчорлени. Тя вирна брадичка в отговор на разтревожения поглед на Таниел. Това трая само миг, подир което тя изтръска капчица кръв от края на една от иглите си и живо пристъпи напред, изваждайки ножа си, за да освободи ръцете му.

— Не трябваше да идваш — каза Таниел.

Ка-поел разсече и последните нишки и бутна барутен рог в ръцете му. Той го разкъса със зъби. Барутът започна да изпълва устата му, серист върху езика, хрущящ между зъбите му. Таниел се задави, но си наложи да преглътне цялото съдържание, което бе насипал.

Барутният транс веднага го прогори — вля му топлина и нови сили. Болката от раните мина на заден план, бледа сянка в ума му.

Със същия нож Ка-поел доуби четиримата повалени постови. Когато приключи, се изправи, обърса острието и изсумтя.

Таниел се огледа. Въпреки приготовленията, на които кезианците се бяха отдали, мнозина войници започваха да забелязват битката. Някакъв взводен бе повел хората си към тях, като крещеше и сочеше тичешком.

Барутният маг разтри китки. Двамата с Ка-поел се намираха насред кезианската армия, напълно обградени, без никаква надежда за помощ. Щеше да му се наложи да убие сто хиляди души, за да избяга.

— Пола. — Той се отпусна на едно коляно, за да вземе един от мускетите на убитите, и трепна. И целият барут на света не можеше да заглуши болката напълно. — Не мисля, че този път ще се измъкнем.