Браян Маклелан - Алената кампания

Ка-поел оглеждаше кезианската армия, досущ като генерал, преценяващ войниците си.

Таниел повдигна мускета. Евтина изработка, нищо общо с оръжията Хруш , с които бе свикнал да борави. Взе щика от снаряжението на пазача и го прикрепи на мястото му. Трябваше да свърши работа. Кезианците наближаваха — бяха около петдесетима, може би повече. А каквато и да е схватка щеше да привлече вниманието на целия лагер.

— Пола — каза той, — обичам те.

Ка-поел допря пръст до сърцето си, сетне посочи към Таниел. Тя подхвърли раницата пред себе си. При падането платненият капак се отвори; Ка-поел повдигна ръка.

Восъчните ѝ фигурки започнаха да се издигат от чантата. Таниел си спомни битката в Крезим Курга и могъществото, което бе показала тогава.

— Този път това няма да е достатъчно, Пола.

От раницата продължаваха да изникват фигурки. Десет. Петдесет. Сто. Хиляда.

Невъзможно количество кукли се издигна от торбата и те се разгърнаха във въздуха, на равно разстояние една от друга.

Кезианските войници бяха застинали на двадесетина крачки от двама им и с объркване наблюдаваха случващото се. Някакъв офицер повдигна ръка:

— Зареди!

С мисъл Таниел подпали барута им. Мускети се раздробиха и барутни рогове се пръснаха на хиляди късчета. Въздухът се изпълни с миризмата на изгорял барут и писъци.

— Барутен маг! — изкрещя някой. Викът се понесе из лагера. Войниците хвърляха мускетите си и изваждаха саби и ножове. Притичваха още хора — в началото по двама-трима, сетне на все по-големи групи. Таниел стисна дулото на мускета си и се приготви за битка.

Всичко започна с един изолиран инцидент в периферното му зрение. Кезиански войник се закова насред лагера и забоде щика си в шията на мъжа край себе си. С все така объркан от току-що стореното вид войникът се извъртя без предупреждение и стовари приклада на мускета си в лицето на друг кезиански пехотинец.

Друг кезианец неочаквано допря барутния си рог до затвора на оръжието си и дръпна спусъка, с което взриви себе си и още трима другари.

Войниците започваха да си разменят юмручни удари. Живата вълна, прииждала към Таниел и Ка-поел, започна да се отдръпва.

Ка-поел стоеше неподвижно, вперила очи в куклите си с вида на човек, преценяващ шахматна дъска. Около нея фигурките се движеха сами. Някои от тях се биеха помежду си, други подскачаха и нанасяха удари в нищото. Таниел се втрещи от ужас. Тя бе поела контрол над цяла армия — хиляди души наведнъж…

Един от свободните пехотинци се втурна към него.

Барутният маг изблъска щика му встрани и заби собствения си в окото му.

— Трябва да вървим — обърна се той към Пола. — Не можеш да ги задържаш вечно.

Ка-поел го улови за ръкава и сви пръстите на другата си ръка във въображаем пистолет, с който посочи към куклите.

— Искаш да стрелям по тях?

Кимване.

Таниел опря приклада на мускета си в земята и бързо го зареди. Докато повдигаше оръжието към рамото си, той отново погледна към Ка-поел — за потвърждение.

Тя му направи жест с ръка да побърза.

Таниел се прицели към рояка от фигурки и дръпна спусъка.

Същинска гръмотевица разтърси късното утро. Кезианските войници се хвърлиха да търсят прикритие. Един от близките пехотинци отхвърча през стената на палатка, като ударен от гюле. Разнесоха се ужасени викове; някой изкрещя:

— Артилерийски огън!

Ка-поел отметна глава в безшумен смях.

— Това е садистично — отбеляза Таниел и я сграбчи за ръката. — Да вървим.

Двамата се затичаха през лагера, към източните склонове, обграждащи Суркови проход. Фигурките на Ка-поел ги следваха, продължавайки да се борят с нищото. Когато достигнаха края на кезианския стан и започнаха да се изкачват по най-близкия хълм, броят на фигурките бе намалял.

Ка-поел дишаше тежко, докато се изкачваха. Таниел погледна назад. Никой не ги преследваше, но много скоро това щеше да се промени. Той я подръпна за ръката и почувства как тя се отпуска тежко, със замъглен от изтощение поглед. Таниел окачи мускета през рамо, взе я на ръце и продължи да тича.

Хълмът стана по-стръмен, с което го принуди да забави ход. Малко по-нагоре Таниел трябваше да спре, за да си поеме дъх. Той остави Ка-поел върху един камък и се извърна назад, към долината.

Нямаше преследвачи.

Целият кезиански стан бе потънал в хаос. Брат се сражаваше с брата. Някакъв посредствен Привилегирован паникьосано запращаше магии. Пазители се опитваха да въдворят ред, като убиват предводителите на бунтовниците — това само допринасяше за объркването.