Стивън Ериксън - Гаснещ зрак

Вятърът се надигаше, режеше по дължината на коритото, вихреше листа около глезените на конете и ги правеше неспокойни, а облаците комари вече се надигаха от тревите и прииждаха на бръмчащи рояци в заслона на войници и животни.

Щом Хаварал спря пред тях, първа заговори Севег:

— Илгаст праща старец да ни поздрави? Трудно можем да те наречем ветеран, нали? Стражите не са войници. Никога не са били, както скоро ще откриеш.

Хун Раал вдигна ръка да прекъсне по-нататъшния коментар на братовчедката си.

— Капитан Хаварал, нали? Добре дошъл. Утрото е мразовито, нали? От онзи мраз, който засяда в кокалите ти.

„И това трябваше да смекчи твърдостта ми? Витр да ме вземе, човече, ти дори не си трезвен.“

— Нося ви вест от лорд Илгаст Ренд — каза Хаварал, впил поглед в зачервените очи на Раал, ужасни на фона на бялата кожа. — Той желае да преговаря насаме с лорд Вата Урусандер.

— В такъв случай съжалявам, приятелю — отвърна Хун Раал. Пиянската усмивка заигра на тънките му устни. — Това е невъзможно. Моят командир ми нареди да говоря от негово име. С това уточнение, щастлив съм да преговарям с лорд Ренд. Макар и не насаме, мисля. Съветниците са полезни в такива обстоятелства.

— Телохранители, искате да кажете? Или убийци?

— Нито едно от двете, сигурен съм — отвърна Хун Раал с къс безгрижен смях. — Командирът ви, изглежда, оценява живота си по-високо, отколкото е оправдано. Нито пък съм склонен да се чувствам по някакъв начин заплашен от близостта му.

— Гордостта на знатния — каза Севег и поклати глава в неверие. — Махнете му да слезе тук, капитане, и да започваме. След като е склонен отново да се прави на войник, напомнете му за простите ни порядки.

— Достатъчно, братовчедке — каза Хун Раал. — Вижте как този мъж пребледнява.

Хаварал стегна юздите на коня.

— Това, което си навличате днес, е петно на безчестие, което дори вашите кожи не могат да скрият. Дано вечно го носите в срам.

Обърна коня си и пое обратно.

Докато гледаха как се отдалечава, Севег каза:

— Скъпи братовчеде, позволи ми да го посека, умолявам те.

Хун Раал поклати глава.

— Спести си кръвожадността, скъпа. Оставяме Ренд да развихри гнева си и да предизвика предстоящата битка. По този начин, братовчедке, сме оправдани за последствията.

— Тогава ще намеря този старец на полето и ще взема живота му.

— Той не е нищо повече от пратеник.

— Видях омраза в очите му.

— Ти я събуди с жилото си, братовчедке.

— Обидата с това, че пращат него, е дело на лорд Илгаст Ренд, признавам го. Но не виждам нищо достойно за уважение сред Стражите. Поне да ги водеше самият Калат Хустаин.

Братовчед ѝ изсумтя.

— Скъпа глупачке, Калат изобщо не би ги довел при нас.

Тя помълча за миг, после сви пренебрежително рамене.

— Спестен ни е походът, значи.

— Да.

По знак на Хун Раал обърнаха конете и поеха обратно натам, откъдето бяха дошли. Комарите се понесоха по дирята им, но скоро останаха далече назад.

Утрото се проточи, трупащо собствената си ярост с резкия отривист вятър, който притискаше тревите на хълма, на който стоеше Ренар, недалече от другите мъже и жени. Зад тях, на този остров на зли страсти, осиротелите деца, неофициално осиновени от двайсетината курви, споделящи близката палатка, тичаха, смееха се и кълняха освирепелите насекоми. Три-четири палеха огън от буци изсъхнала тор, с надеждата, че пушекът ще прогони гадините, но това не помагаше. Други палеха лули, ако можеха да изпросят ръждивец от някоя милозлива курва. Тези, които не можеха, просто тъпчеха трева в чашките. Отчаяното им кашляне предизвикваше вълни пронизителен смях.

Курви от други палатки заизлизаха на билото на хълма, завикаха обиди и запсуваха. Съперничещи си групи деца започнаха да се замерват с камъни. Първата кръв за деня бе пусната, когато един остър камък улучи едно момиче в слепоочието и добави нов белег на лицето му. Ядосано, момичето подгони момчето, хвърлило камъка, и то побягна с писък.

Ренар, заедно с всички останали, се загледа след децата, затичани надолу по склона.

Отдясно Хун Раал беше строил своята кохорта, макар древното название да беше неуместно, тъй като всяка кохорта на Легиона на Урусандер вече бе съставена от цели хиляда войници. Това бе силата, която Раал изправяше срещу Илгаст Ренд и неговите Стражи, построени на отсрещния хребет на долината. Невидими за Стражите и техния лорд, две флангови кохорти чакаха на задния склон, с части леко въоръжена конница между пехотинците.