Стивън Ериксън - Гаснещ зрак

— Добре, милорд.

Той излезе от палатката.

Ренар отиде до опразнения от Урусандер стол и се настани в него. Топлината му се бе задържала на кожената седалка.

— Няма да те приеме в това състояние — каза Серап. — Ниско и бързо си паднала, Ренар.

— Аз съм призрак.

— Призракът на съжалението за лорд Урусандер. Приличаш на обратната страна на майка си, като обърнат камък, и докато всичко, което виждахме в нея, беше на слънчева светлина, ти не си нищо повече от мрак.

Ренар изпъна дясната си ръка и огледа не съвсем бисерната кожа.

— Зацапан мрамор, още неразяден от старост. Гола, ти си като сняг. Но аз не съм.

— Идва при теб — каза Серап. — Но бавно, в знак на неохотата на вярата ти.

— Това ли е? Нося колебанието си?

— Враговете ни поне носят ръждата си открито.

Ренар отпусна ръката си и каза:

— Вземи го в постелята си. Болките му, жегванията… изтръгни от ума му мислите за тленност.

Серап изсумтя отвратена, после попита:

— Това ли зърваш всяка нощ, Ренар? В онова безгрижно лице, зареяно над собственото ти? Някое смътно напъпване на безсмъртие, като роза в пустиня?

Ренар сви рамене.

— Превърнал е плътта си в торба, натъпкана със слабости. Развържи възела, лейтенант.

— За доброто на Легиона?

— Ако съвестта ти се нуждае от успокоение.

— Съвест. Не съм помисляла, че ще чуя тази дума от теб. — Серап махна пренебрежително с ръка. — Днес Хун Раал ще води Легиона. Отиде да преговаря с лорд Илгаст Ренд. Това безумие трябва да свърши.

— О, да, а той е сдържан човек, нашият Хун Раал.

— Раал получи заповедите и ние бяхме свидетели. Урусандер се бои, че да е начело на Легиона днес ще се окаже твърде провокативно. Не иска да предизвика публичен спор с лорд Илгаст Ренд.

Ренар ѝ хвърли бърз поглед и извърна очи.

— Разчитай на Хун Раал да направи този спор публичен, ако ще се спускаме в евфемизми за битка.

Серап поклати глава.

— Ако днес се извадят оръжия, ще ги извадят първо Илгаст Ренд и неговите непригодни Стражи.

— Жегнат от обида и притиснат в ъгъла от самодоволния образ на Хун Раал. Бих казала, че това, което описваш, е неизбежно.

Тънките вежди на Серап се вдигнаха.

— Курва и ясновидка едновременно. Браво. Постигнала си онова, за което жриците на Майка Тъма копнеят, докато се мятат нощем в безсъница. Трябва ли да те пратя при Дъщеря Светлина като нейна първа послушница?

— Да, всъщност името, което Синтара си избра. Дъщеря Светлина. Винаги съм го смятала за самонадеяност. О, а сега и от теб, в допускането, че имаш правото да ме пращаш където и да било.

— Прости ми за прегрешението, Ренар. Има един учител в лагера — виждала ли си го? Човекът е без един крак. Сигурно би те взел под грижите си. Ще посъветвам Урусандер следващия път като се видим.

— Имаш предвид Сагандер, избягалия от дома Дракони — отвърна Ренар, безразлична към заканата. — Курвите говорят за него. Но той вече има дете, което смята да учи. Дъщерята на Тейт Лорат, или поне така ми казаха. Шелтата Лор, на която се обляга като човек, осакатен от самосъжаление.

Погледът на Серап се втвърди.

— Шелтата? Този слух не съм чувала все още.

— Не общуваш с цивилните във войската и с курви. Е, не и редовно — добави с лека усмивка. — Все едно, до гуша ми е дошло от учители. Твърде много години ме учиха и, ах, колко деликатно се държаха с дъщерята на мъртва героиня.

— Успели са да изострят ума ти, Ренар, макар да се съмнявам, че някой би се гордял с жената, която създадоха.

— Доста ми идват наум, които с радост биха споделили постелята ми и биха сметнали за сладка закъснялата си награда.

Серап изсумтя и стана.

— Какво дойде да видиш тук, Ренар? Това е първият ти път в палатката на баща ти, откакто напуснахме Нерет Сор.

— Трябваше да му напомня — отвърна Ренар. — Докато оставам невидима за очите му, той стъпва покрай мен.

— Ти си страдание за него.

— Имам много компания в това, лейтенант.

— А сега?

— Сега ще се кача с моите кикотещи се приятелки на някой хълм, за да наблюдаваме битката. Ще впием гарванови очи в полето долу и ще си говорим за окървавени пръстени и брошки.

Усещаше дълго погледа на Серап върху себе си, цели четири или пет дъха, а след това тя излезе от палатката и я остави сама.

Ренар стана, отиде до масата и намести камъните, за да затиснат навитите ъгли на картата. После се наведе над нея и огледа тънките мастилени линии, очертали терена.

— А, този хълм тук би трябвало да свърши добра работа днес.