Стивън Ериксън - Гаснещ зрак

Необходимост. Войниците атакуват, но атакуват, за да защитят. Онези насреща им стоят твърдо, но стоят твърдо също за да защитят. Враговете водят война в самозащита. Размисли над това, моля те. Размисли над това добре и размишлявай над това дълго. Избери прохладен здрач, с неподвижния въздух, с влагата по земята. Отдръпни се от всякаква компания и застани сам, загледан в гаснещото слънце, загледан в пробуждащото се нощно небе над теб, и отдай мислите си на необходимостта.

Ловецът знае това. Плячката знае това. Но на едно бойно поле, където всеки живот се люшка на везните, където детства, заченати отдавна и внезапно отминали младежки дни, всички, невъзможно, безумно, са довели до този ден. Този бой. Това окаяно пространство на убийство и смърт. Това ли беше каузата, която твоите баща и майка мечтаеха за теб? Това ли бе причината да те отгледат, да те отхранят, да те обичат?

Какво, в името на всички богове отгоре и отдолу, правиш тук?

Необходимостта, когато говорят за нея във форума за човешкото усилие, най-често е лъжа. Предявилите претенция над твоя живот ще я използват често и все пак ще те държат на разстояние, отказвайки ти времето за размисъл или за осъзнаване. Проумееш ли лъжовността на тяхната претенция, всичко е изгубено. Необходимост: лъжата, криеща се зад истинските достойнства на храброст и чест — опияняват те с тези думи и искат да те запазят така, докато дойде времето да пролееш кръвта си за тях.

Поетът, който тържествува във война, е предач на лъжи. Поетът, който се наслаждава на финия детайл с единствената цел да подхрани страстта за кръв, има дълбочината на локва пикня на земята.

О, аз съм приключил с това.

Ренар излезе от палатката, вдигна очи към ярката утринна светлина и не мигна. Зад нея, от другата страна на платнената стена, мъжете и жените се надигаха от кожените си завивки, оплакваха се горчиво от влажния студ, подвикваха сърдито на децата да побързат с греяното вино. Вътре в палатката въздухът бе наситен с душната миризма от любовни ласки, вонящата пот от войници, вече отишли си, металната лютивина от смазките, с които войниците точеха оръжията си и ги разтриваха в кожената сбруя, за да я запазят гъвкава, с дъха на пияници и смътната подмолна жилка от повръщано. Но тук навън миризмите бързо се отвяха и главата ѝ се прочисти, докато гледаше събуждащия се лагер.

Взимаше пари също като другите курви, въпреки че не ѝ трябваха. Издаваше фалшивите си стонове и мърдаше под мъж като жена нетърпелива и жадна, а когато те потреперваха, изпразвайки съкровищата си в нея, и ставаха слаби и невинни като деца, ги държеше в прегръдката си като майка. Във всяко отношение, прочее, беше също като другите. И все пак я държаха настрана, вечно изключена от близката им компания. Беше осиновената дъщеря на лорд Урусандер, в края на краищата, легионен командир и неохотен владелец на титлата Баща Светлина, а това бе привилегия, достойна за мечти, и ако цветни венчелистчета се пръскаха по дирята ѝ, те бяха с цвета на кръв. Нямаше приятели. Нямаше привърженици. Всички около нея бяха студенокръвни като влечуги.

Скреж бе посребрил туфите трева между палатките и земята бе замръзнала и корава. Пушекът, който се вдигаше от готварските огньове, не стигаше нависоко, рееше се като смут около главите на войниците, докато те приготвяха снаряжението си.

Можеше да види, във възбудените им жестове, в нервите, които издаваха със суетенето с токи и катарами, и можеше да чуе, в киселия тон на разговорите им, че мнозина вече вярват, че това ще е денят. Битка предстоеше, битка, която щеше да бележи началото на гражданска война. Ако се обърнеше наляво и можеше да накара взора си да посече през склона на хълма на североизток, през тъмната грамада от камък, пръст и корени, и после отново навън в утринната светлина, щеше да види лагера на Стражите, лагер не по-различен от този, ако оставеше настрана тези блестящи като сняг кожи и коса с цвета на предено злато. А в центъра на онзи, другия лагер, на щандарт, извисен от командната палатка, щеше да види герба на лорд Илгаст Ренд.

Денят вдъхваше усещане за неохота, но иронично, като жена, преструваща се, че се съпротивлява в първата си нощ на силните ръце, които разтварят бедрата ѝ, а след това въздухът се изпълва с полагащата му се доза рязко дишане, стонове на екстаз и тежко пъхтене. А когато всичко свърши сред дълбоки езера задоволена страст, по тревата има кръв.