Лоръл Хамилтън - Сънят на инкубата

Главата й беше назад, така че очите й се взираха в далечната врата на малката, но скъпо изглеждаща кухня. Косата й беше кафява и трябва да е била поне до кръста й. Бях станала доста добра в преценяването на дължината на косата на лежащи хора. Косата беше истинска, а не перука, така че не беше нашата липсваща стриптийзьорка. Колко хора бяха отвлекли тази вечер?

Или Мендес, или Дери бяха сложили пластмасови белезници на китките й. това беше стандартна процедура на непокътнати тела. Полицаи са умирали от „мъртви“ тела. По-добре да се подсигурим, отколкото да съжаляваме.

Мендес клекна долу. Надничаше под масата.

- Какво е това?

И аз клекнах, защото бях по-близо до земята. Дери продължи да държи стаята под око, с горе-долу насочено оръжие, но внимавайки да не го обръща към нас. Приятно беше да работиш с професионалисти.

Под масата имаше дълъг, цилиндричен предмет. Беше почернял от изсъхнала кръв. Толкова беше покрит с кръв, че за момент не можах да определя какво беше, а после сякаш гледах една от онези абстрактни картини, които внезапно застават на мястото си и виждаш. Преглътнах силно, борейки се да не повърна. Поех си бавен дъх през носа и го изпуснах внимателно през устата. Когато проговорих, гласът ми звучеше странно дори и на мен:

- Бутилка, винена бутилка.

Мендес прошепна:

- Боже. – Сигурно беше натиснал бутона си по погрешка, защото Хъдсън го чу.

- Какво има, Мендес? – попита Хъдсън през наушниците.

- Съжалявам, сър, просто, Исусе, това е гаден начин да умреш.

- Дръж се, Мендес.

- Не това я е убило – казах и се изправих.

Мендес се изправи с мен, очите му проблясваха в бяло през маската и оборудването.

Посочих с една ръка към врата, гърдите, ръцете й.

- Източили са й кръвта до смърт.

- Преди ли? – попита той с надежда. Никога не е добър знак, ако полицията те пита умолително да накараш нещата да не са толкова ужасни, колкото изглеждат.

Поклатих глава.

- Но многото ухапвания означават, че е мъртва, не може да бъде вампир. Тялото е проверено, момчета. Мога ли да се присъединя към вас или съм на постоянна бавачка?

Дери се придвижи към вратата на кухнята. О, браво, не само аз исках да се махна от тук. Последвах Дери, а Мендес беше в края. Можех да се преместя в края на редицата, но никой не се оплака, така че останах, където си бях. Звукът на стрелба и крясъци се разнасяше отпред. Исках да се затичам, но Дери се придвижваше с бавен тръс. Ако тялото му беше стегнато от адреналин и пулсът му тътнеше, то не си личеше. Мендес последва Дери, това направих и аз.

Чу се висок и пронизителен писък на жена от някъде по-навътре в апартамента. Писъците й се придружаваха от звуци, които бяха повече животински, отколкото човешки. Вампирите се хранеха, а Даун Морган беше още жива. Направихме единственото нещо, което можехме. Забързахме по коридора. Забързахме да я спасим. Влязохме тичайки в капана, защото примамката пищеше.

Единствената светлина идваше от движещите се лъчи на фенерчетата отпред и отзад. Тъй като нямах фенерче това разваляше нощното ми виждане, но не ми помагаше особено. Дери прескочи нещо и аз погледнах надолу и видях че в коридора имаше тела. Точно този поглед ме накара да се препъна в третото тяло. Успях само да забележа, че този беше от нашите, а другите не бяха. Имаше твърде много кръв, твърде много рани. Не можех да кажа кой точно беше. Беше прикован към стената с меч. Изглеждаше като костенурка, на която е свалена черупката, с всичката внимателно облечена броня обелена настрани, разкриваща червените останки от горната част на тялото му. Големият метален щит беше смачкан точно до тялото. Дали не беше Болдуин? От една от вратите стърчаха крака. Дери премина покрай тях, доверявайки се че колегите му отпред не бяха оставили нищо живо или опасно след себе си. Това беше ниво на доверие, с което аз имах проблем, но продължих напред. Останах с Дери и Мендес, както ми беше казано.

Към края на коридора имаше вампир, с липсваща горна част на главата. Устата му беше широко разтворена, показваща зъби в проблясъка на нечие фенерче. Дери стигна до вратата и се прилепи до стената в ляво. Последвах го. Мендес мина в дясно. Чак когато Мендес не ме последва, осъзнах че е трябвало да се отделя и аз към другата стена с него. По дяволите, имаше твърде много правила. Останах с Дери, защото нямаше време да поправя грешката си, ако беше грешка. Ако оживеехме, щях да попитам някого.

Свещените предмети бяха пламнали за живот много ярко, в бяло и синьо като уловени звезди. Разваляха нощното зрение на всички. Стана трудно да се стреля. Моят кръст беше прибран на безопасно място точно по тази причина. Виждах, каквото има да се види, на светлината от тънките лъчи на фенерчетата и буйния блясък на свещения огън.