Труди Канаван - Гилдията на магьосниците

– Лорд Фергън – разнесе се нов глас.

Магьосниците се умълчаха. Ротан погледна към лейди Винара. Лечителката гледаше Фергън със знаменития си немигащ поглед.

– Щом сте гледали към Сония как така камъкът ви е ударил в дясното слепоочие? На мен ми се струва, че тогава сте гледали към Ротан.

Фергън кимна.

– Всичко се случи много бързо, лейди – каза той. – Видях проблясъка и погледнах бегло Сония. Беше просто мимолетно зърване – и помня, че исках да попитам партньора си дали е видял какво е направило момичето.

– И дори не се опитахте да се наведете? – попита лорд Болкан с недоверие в гласа.

Фергън се усмихна печално.

– Не съм свикнал да хвърлят камъни по мен. Мисля, че изненадата надви инстинкта да се наведа.

Лорд Болкан погледна към магьосниците, които седяха до него и те му отвърнаха с повдигане на раменете. Повече въпроси нямаше и Оусън се обърна към Ротан.

– Лорд Ротан, вие видяхте ли Фергън да поглежда към Сония между момента, когато камъкът пробива бариерата и момента, когато го удря в слепоочието?

– Не – отвърна Ротан, опитвайки се да не поканва гнева си. – Той през цялото време разговаряше с мен. Камъкът го прекъсна по средата на изречението.

Оусън повдигна вежди. Той погледна към Висшите матове, после огледа аудиторията.

– Някой има ли да добави нещо?

Последва мълчание. Оусън кимна леко и се обърна към Сония.

– Призовавам Сония като свидетел на събитието.

Момичето излезе от сенките, приближи се и спря недалеч от Фергън. Тя погледна Върховните матове и им се поклони.

Ротан се изпълни със съчувствие. Няколко седмици по-рано тя се ужасяваше от него, а сега се беше изправила пред зала, пълна с магьосници, които я наблюдаваха напрегнато.

Оусън я погледна окуражително.

– Сония – каза гой, – моля те, разкажи ни своята версия за събитията, които се обсъждат тук.

Тя преглътна и заби поглед в пода.

– Бях заедно с другите. Те хвърляха камъни. Обикновено не постъпвам така дотогава винаги оставах с леля ми. – тя вдигна глава и се изчерви, след което заговори по-бързо. – Струва ми се, че просто бях заразена от всеобщата атмосфера. Но не започнах веднага да хвърлям камъни. Първо наблюдавах момчетата, после магьосниците. Помня, че бях... бях ядосана и когато хвърлих камъка, вложих целия си яд в него. По-късно осъзнах, че съм направила нещо, но тогава всичко беше толкова... объркващо. – Тя замълча, сякаш се опитваше да събере мислите си. Когато хвърлих камъка, той мина през парнерата. Лорд Фергън ме погледна, след това камъкът го удари по главата и Ро... лорд Ротан го подхвана. Останалите магьосници се оглеждаха на всички страни. Лорд Ротан се взря в мен и тогава аз побягнах.

Ротан не вярваше на ушите си. Той впери поглед в Сония, но тя упорито не отместваше очи от пода. Когато погледна към Фергън, той видя ироничната му усмивка. Когато воинът осъзна, че е наблюдаван, усмивката му изчезна.

На Ротан не му остана нищо друго, освен безпомощно да стисне юмруци, докато останалите от Гилдията обсъждаха чутото.

В съзнанието на Денил се появи изкривено от гняв, недоверие и болка изображение на Заседателната зала. Разтревожен, той рязко спря.

– Какво има, Ротан?

– Тя излъга! Подкрепи лъжата на Фергън!

– Внимавай – предупреди го Денил. – Може да те чуят.

– Не ме интересува. Аз знам, че той излъга!

– Може би тя така го е видяла.

– Не е. Фергън изобщо не погледна към нея. Двамата разговаряхме, забрави ли?

Денил въздъхна и поклати глава. Най-накрая Ротан беше видял подлата същност на Фергън. Би трябвало да се зарадва, но не му беше до това. Фергън отново беше спечелил.

Или пък не?

– Успя ли да намериш нещо?

– Не, но продължавам да търся.

– Трябва ни повече време. След като Сония подкрепи Фергън, решението им може да бъде обявено до минути.

– Забави ги.

– Как?

Денил забарабани с пръсти по стената.

– Поискай да говориш с нея.

Присъствието на Ротан изчезна – той се беше съсредоточил върху Изслушванет о. Денил се намръщи и огледа стените, които го обграждаха. Всеки магьосник знаеше, че в Университета има входове към подземни проходи. Той предположи, че тези входове са добре прикрити, защото иначе учениците щяха да се впуснат в проучването им и да зарежат училището.

Но както и беше очаквал, обикновеният оглед не даде никакви резултати. Макар да бе сигурен, че ако продължи да търси, накрая ще открие нещо, той осъзнаваше, че няма време за това.