Труди Канаван - Върховният повелител

— Имам една среща тази вечер – каза той, като бутна креслото си назад. – Ще трябва да се насладиш на вечерята сама, Сония.

Изненадана, тя го изгледа как се отдалечава към вратата, а после върна поглед към недоядената вечеря. Понякога, когато се прибереше, тя намираше Такан да я чака в гостната с добрата новина, че Върховният повелител няма да присъства. Но само два пъти досега Акарин беше напускал вечерята по-рано. Сония сви рамене и продължи да се храни.

Когато довърши вечерята си, Такан се появи отново и нареди блюдата и чиниите в подноса. Сония го погледна и забеляза тънка бръчка между веждите му.

„Изглежда разтревожен” – помисли си тя.

Спомни си за по-ранните си предположения и усети как по гърба й плъзва хлад. Дали Такан се боеше, че в седалището може да е влязъл друг убиец, търсещ Акарин? Внезапно й се прииска да се върне в Университета. Тя се изправи и погледна към прислужника.

— Не се безпокой за десерта, Такан.

Лицето на мъжа внезапно се промени. Сония усети разочарованието му и се почувства виновна. Той може и да беше верен прислужник на Акарин, но също така беше и отличен готвач. Сигурно беше направил нещо, от което е особено горд, и беше обезсърчен от това, че и двамата си тръгват, без да го опитат.

— Нали... няма да се развали за няколко часа? – попита тя нерешително.

Той й хвърли бърз поглед и тя не за пръв път забеляза в погледа му проблясък на остър ум – нещо, което почтителното му поведение не можеше да скрие напълно.

— Няма, милейди. Да ви го донеса ли в стаята, когато се върнете?

— Да – кимна тя. – Благодаря.

Такан се поклони.

Сония излезе от стаята, прекоси коридора и се спусна по стълбите. Зачуди се отново каква роля играе Такан в тайните на Акарин. Беше видяла как Акарин черпи сила от Такан, като Такан явно не беше наранен или убит от това. И в нощта на опита за убийство Акарин й беше казал, че Такан е от Сачака. Това повдигаше друг въпрос: ако сачаканците мразят Гилдията, защо един от тях е прислужник на Върховния повелител?

И защо Такан понякога се обръщаше към Акарин с „господарю”, вместо с „милорд”?

Когато пратеникът се появи, Лорлън диктуваше поръчка за строителни материали. Той взе листа хартия от мъжа, прочете го и кимна.

— Кажи на главния коняр да подготви карета за мен.

— Да, милорд. – Пратеникът се поклони и излезе от стаята.

— Отново при капитан Баран? – попита Оусън.

Лорлън се усмихна мрачно на помощника си.

— Боя се, че да. – Той погледна към перото, което Оусън държеше над листа хартия, и поклати глава. – Изгубих си мисълта – добави той. – Ще довършим утре.

Оусън избърса перото.

— Надявам се, че Баран този път е намерил убиеца. – Той последва Лорлън извън кабинета. – Лека нощ, Разпоредителю.

— Лека нощ, Оусън.

Докато помощникът му вървеше по коридора към жилищните помещения на магьосниците, Лорлън се замисли за младия магьосник. Оусън беше забелязал редовните му посещения до Градската стража скоро след като бяха започнали. Младият мъж беше наблюдателен, а Лорлън имаше достатъчно акъл в главата, за да не започва да измисля сложни извинения. Понякога истината е за предпочитане дори пред съвършената измама. Той беше обяснил на Оусън, че Акарин го е помолил да надзирава опитите на Стражата да открие убиецът.

— Защо вас? – попита Оусън.

Лорлън очакваше това.

— А, трябва да върша все нещо през свободното си време – пошегува се той. – Баран е семеен приятел. Така или иначе бях чул от него за тези убийства, така че разговорите ни по този повод просто станаха официални. Можех да изпратя някой друг, но не исках да научавам последните новини чрез посредник.

— Мога ли да попитам дали Гилдията има особени причини да се интересува от тези убийства? – осведоми се Оусън.

— Можеш – отговори Лорлън с усмивка. – Но аз мога и да не отговоря. Как мислиш, има ли причина?

— Говори се, че някои хора в града смятат, че Гилдията е замесена.

— Ето защо Гилдията трябва да наглежда случая. Хората не трябва да имат усещането, че не се интересуваме от проблемите им. Обаче не трябва и да демонстрираме голям интерес, защото ще решат, че в слуховете има някаква истина.

Оусън се съгласи да запази в тайна посещенията на Лорлън до Стражата. Ако останалите членове на Гилдията научеха, че Лорлън следи напредъка на капитан Баран, те също щяха да се запитат дали не е замесена магия.

Лорлън все още не беше сигурен дали магията има пръст тук. Имаше само едно престъпление, преди около година, в което умиращ свидетел беше заявил, че убиецът го е атакувал с магия. Изгарянията върху тялото му изглеждаха като причинени от топлинен удар, но оттогава насам Баран не беше открил друго доказателство че убиецът – или убийците – използват магия.