Труди Канаван - Кралицата на изменниците

Сония се усмихна. „Страхуват се, че ще хукна обратно към Сачака при най-малкия признак за проблеми. Все пак е добре да знам, че с него всичко е наред“.

— Прочетохте ли вече записките на Денил? — попита Калън Разпоредителя.

— До средата съм. — Оусън повдигна вежди. — Всъщност са доста интересни, особено историите за Дюна. С нетърпение очаквам да прочета цялата книга, след като я завърши и отпечата.

— Първо ще трябва да напише нова глава за Сачаканската гражданска война и за магическите кристали — каза Калън.

— А аз имам усещането, че след това ще трябва да добави още една глава — додаде Болкан.

Оусън погледна Върховния повелител с присвити очи.

— Все още ли се притеснявате за минния огън и онези приспособления в Игра, за които спомена шпионинът на краля?

— Които изстрелват топчета? — Болкан кимна. — Според Даргин те са помогнали на игрийските жреци да завладеят съседните земи.

— По-вероятно е тези игрийски магьосници да не са чак толкова силни — отвърна Оусън. — Не мога да си представя как едно топче, изстреляно от тръба, може да застраши магьосник, ако той е издигнал щит.

— Подозирам, че работи като идеята на Лилия за използването на енергия вместо нож при използване на черна магия. Фокусираната енергия не може да пробие само най-здравите щитове.

— Шпионинът каза, че почти няма вероятност игрийската армия да оцелее при прекосяване на пустинята — напомни му Калън.

— Освен това ние знаем, че те нямат черни магьосници и магически кристали.

Болкан поклати глава, а Оусън се извърна към прозореца и завъртя очи.

— Не се притеснявам за Игра — рече Болкан. — Минният огън, който използва Крадецът Сери, се различава от обикновения…

— Ще трябва да отложим този разговор — каза Оусън. — Пристигнахме.

Каретата забави ход и спря, вратата се отвори. Оусън въздъхна с облекчение, когато Болкан излезе. Тримата с Калън и Сония го последваха. Намираха се в малкия вътрешен двор на двореца, където се събираха магьосниците, когато кралят искаше да избегне забавянето на официалните приветствия. Другата карета се отдалечаваше, а пътниците й вече бяха влезли в двореца.

Един дворцов прислужник ги поведе през вратата по един пищно украсен коридор, след което ги въведе в трапезарията. Сония се беше хранила тук няколко пъти, заедно с останалите Висши магьосници, понякога като гост на краля, понякога на срещи с важни чуждестранни гости. Днес столовете бяха заети само от Висши магове и четиримата съветници на краля, които не бяха магьосници. Сония забеляза Ротан, който й се усмихна и й кимна. Точно когато четиримата се настаниха в празните столове, един мъж нахлу в стаята и всички скочиха на крака.

— Ваше величество — каза Оусън.

Кралят махна с ръка.

— Сядайте. Трябва да вземем важни решения и като знам колко бързо действат магьосниците, по-добре да започваме, без да се по-майваме. — Сония подтисна усмивката си от сухия му тон. Той отиде до края на масата и се облегна върху равната повърхност.

— Вчера пристигна новият сачакански посланик. Както вече знаете, жената е черна магьосница — или както тя се нарича, висша магьосница. Освен това както също знаете, тя не е член на Гилдията, което автоматично я превръща в отстъпница. Самото й присъствие означава, че са нарушени два от най-сериозните закони по отношение на черната магия.

Което означава, че или трябва да я върна у дома или да променим законите.

Той се поколеба и огледа масата, срещайки погледа на всеки магьосник.

— Аз нямам намерение да я изпращам обратно, така че по-добре да променим законите. Затова сте тук. От месеци обсъждате това, така че е време да стигнете до споразумение. До края на деня трябва да сте написали нови закони, които да позволяват на чуждите магьосници, които не са членове на Гилдията, да живеят и да търгуват законно в страната, с наличието на ефективни, приложими ограничения. Те трябва да регулират едновременно използването на черната магия и притежаването на магически кристали. Предшествениците ви имаха добра причина да се страхуват от черната магия, но сега се нуждаем от по-добри методи за нейния контрол от пълната й забрана.

Освен това научих, че магическите камъни осигуряват магическа сила на немагьосниците, а ние не желаем те да научат за игрийците и да решат да отърват Обединените земи от всички магьосници. Макар че според мен едва ли ще успеят, не искам да се разправям с гражданско неподчинение. Трябва да регулираме по някакъв начин употребата на кристалите, дори ако трябва само да попречим на Крадците да се сдобиват с тях. Възходът на отстъпника Скелин би трябвало да ви е послужил като предупреждение — магията не трябва да достига до подземния свят.