Труди Канаван - Кралицата на изменниците

Беше й по-трудно, отколкото бе очаквала, да опише как бе победила Скелин и Лорандра. „Убих човек с черна магия. И въпреки това смъртта на Скелин не бе толкова неприятна, колкото тази на Лорандра“. От време на време тя си спомняше писъците на жената. Онова, което лесно бе забравила в онзи ден, се бе превърнало в спомен, който отказваше да избледнее.

Когато приключи, последваха неизбежните въпроси.

— Напуснала си земите на Гилдията и си използвала черна магия без разрешение — каза лейди Винара.

Лилия кимна и наведе глава.

— Всъщност не е — каза им Ротан. — Аз й дадох разрешение и за двете.

— Разрешението трябва да излезе от всички Висши магове или поне от Върховния повелител — каза Оусън, но след това се усмихна и разпери ръце. — Но пък е имало причина да се подозира проникването на поквара сред редиците ни. В този случай предпазливостта е била необходима.

— Ако Лилия ще изпълнява длъжността на Черна магьосница в бъдеще, тя не трябва да се отнася към нас с подозрение — съгласи се Калън.

Болкан кимна.

— Съгласен съм. По-важното е да разкрием кой е източникът на Скелин.

— Имаме нова следа — магьосникът, който попречи на Джона да стигне навреме при Лилия — посочи Винара. Тя се обърна към прислужницата. — Кой е той?

Очите на Джона се разшириха, когато вниманието на всички се насочи, към нея. После тя погледна към другия край на стаята.

— Лорд Телано.

Всички се обърнаха към Декана по лечителски умения. Той ги огледа и разпери ръце.

— Просто съвпадение — възрази магьосникът. — Опитах се да й помогна да намери лейди Лилия и обърках стаята. Това не доказва нищо.

— Но е интересно, предвид поведението ви напоследък — каза Винара. — Това обяснява защо…

— Почакайте — прекъсна ги Оусън. — Лейди Лилия. Джона. Има ли още нещо, което искате да ни кажете?

Двете поклатиха глави и той кимна.

— Моля, изчакайте отвън.

— Лилия трябва да остане — каза Калън. — Може да имаме нужда от нея.

Лилия го погледна изненадано. „Ако той е от шпионите на Скелин, няма да иска да остана“. Оусън огледа стаята и тя се удиви, че повечето магьосници кимат. С изключение на лорд Телано. Какво беше казала Винара? „… предвид поведението ви напоследък“. Какво беше направил?

— Много добре — каза Оусън. — Остани, Лилия.

Джона прие това като покана да напусне. Ротан се приближи до празния стол и седна, оставяйки Лилия единствена правостояща в стаята. Вниманието на всички бе насочено към Телано.

— Лорд Телано — каза Винара. — Вие ли сте източникът на Скелин в Гилдията?

— Не — отвърна твърдо Телано.

— Тогава защо роетът, с който се снабдяват повечето магьосници и ученици, идва от вас?

— Защо помощниците ми са ви виждали да посещавате членове на подземния свят и да носите пакети в Гилдията? — попита Калън.

— Защото ми харесва да пуша роет — каза Телано, разпервайки ръце. — Както и на много други. Няма закон, който да го забранява.

— Скоро ще има — рече тихо Винара.

— Но има закон, забраняващ работата с престъпници — отбеляза Оусън.

— Аз не работя с никого. Просто се случи така, че купувам техни продукти. Много магьосници го правят, често неволно. — Телано се обърна към Лилия. — За нея се знае, че е работила с Крадец. Никой не задава въпроси за това.

— Ще стигнем и до това — увери го Винара. — От известно време се оправдавате по този начин, лорд Телано, но това не обяснява опита ви да унищожите реколтата ни от роет. За някой, който харесва опиата, това е… странно.

Той поклати глава.

— Помислих си, че по някакъв начин Крадците са успели да стигнат дотук.

— Наистина ли? Това не беше извинението ви, когато ви хванахме.

— Не знаех на кого да вярвам. Може би вие работехте с тях. Все пак се оказа, че в Гилдията има шпионин.

— Едно обикновено разчитане на съзнанието ще докаже невинността ви — каза лорд Пийкин.

Стаята утихна. Лилия се огледа и видя едновременно неохота и надежда. „От известно време са искали да го направят, но са се притеснявали от последствията, ако се окаже невинен. Най-малкото ще ги намрази заради това, че не са му вярвали.“

Ами ако беше виновен? Тогава щеше да е още по-лошо.

— Ще се… — започна Оусън.

— Не — отвърна Телано и думата отекна в стаята.

— Отказът ви да сътрудничите не ни окуражава — посочи Оусън.

— Тогава ме понижете. — Телано изглеждаше мрачен.

— Не. — Всички погледи се обърнаха към Болкан. Върховният повелител седеше, поставил лакти на облегалките на креслото, и пръстите му се докосваха. — След като Сачака вече се управлява от Изменниците и вниманието ни не е насочено към тях, трябва да решим този проблем. Разчетете съзнанието му, Калън.