Александра Бракен - Неизчезваща

СИСТЕМА ЗА УВЕДОМЯВАНЕ ПРИ СПЕШНИ СЛУЧАИ

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ ИЗДАДЕ НАСОКИ ЗА ДЕЙСТВИЕ

ПРИ СПЕШНИ СЛУЧАИ

НЕ ИЗКЛЮЧВАЙТЕ ТЕЛЕВИЗОРА СИ СЛЕДВА ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ

Но съобщението си остана на екраните, а единственото нещо, което последва, бяха тихите виещи звуци на системата за уведомяване при спешни случаи -същите, които бяхме чували хиляди пъти, докато бяха правили проби по телевизиите и радиата.

Някъде над нас се разнесе едно приглушено фрас. То бе почти недоловимо заради звука от паникьосаните гласове в атриума и гърмящите телевизионни екрани - два, три, четири, всичките стрелящи в бърза последователност, като пукащите фойерверки за Четвърти юли, които наблюдавахме вкъщи от задния си двор. Те бяха прекалено далеч, за да ни изплашат истински. За момент дори се зачудих дали и това не бяха фойерверки. Възможно ли бе хората да са наистина толкова глупави, че да празнуват очевидната смърт на президента Грей?

Всичко това бе отмито от съкрушителния шум от връхлитаща вода - не, по-скоро беше нещо като статичен шум. Прииждаща свирепа вълна от шум, пукане, чупене и съскане като от приближаващ се ураган.

След което всичко приключи с едно тихо, механично стенание - нещо, каквото животно би издало, докато поема последния си дъх. Светлините, телевизорите, климатиците - всичко се изключи, хвърляйки ни отново в същия непрогледен мрак, от който тъкмо се бяхме освободили.

Ако Джуд не ме държеше все още за ръката, нямаше и да успея да го хвана, когато той политна да падне на земята.

- Леле! - започнах аз.

Вида дойде незабавно при нас и ми помогна да го разположим на един стол.

- То... Нещо стана току-що... - Агентите около нас удряха, за да запалят светещи пръчици, успявайки по този начин да осветят залата. Успях да видя как ръцете му са свити в косата му. Изражението на лицето му бе замаяно.

Приличаше на пиян. - Нещо лошо.

- Какво искаш да кажеш? - попитах, допускайки Дунди по-близо, за да го огледа.

Очите му бяха леко разфокусирани.

- Това бе голям... Голям взрив. Като внезапен пламък, който изчезна. Всичко е толкова тихо сега... Вече нищо не говори.

Обходих с очи стаята, търсейки останалите Жълти. Те бяха в абсолютно същото зашеметено състояние - отпуснати и неотзивчиви към опитите на другите деца да ги изправят на краката им. Можех да зърна лицата им благодарение на бледата, умираща светлина на светещите пръчици.

- Какво става? - чух да казва Дунди. - Още едно прекъсване на тока ли?

Изшътках му да мълчи, тъй като се опитвах да чуя как един агент пресъздаваше

случилото се на Коул, докато вървяха обратно към нас.

- Резервният генератор все още работи. Нямаме мобилни или радио комуникации. Камерите към улицата са изключени. Бенет се опитва да ги пусне отново...

- Не се мъчете - каза спокойно Коул. - Те най-вероятно са изпържени.

„Изпържени?" Но това щеше да означава...

Бе прекалено голямо съвпадение токът ни да изчезне точно в този момент. Но това, което Коул намекваше, бе, че някой не бе бърникал по електромрежата на Лос Анджелис, а просто бе увредил всеки един електрически уред из целия град.

- Мислиш, че е бил някакъв вид електромагнитен пулс ли? - запита един друг агент.

- Смятам, че най-добре да си размърдаме задниците, преди да сме успели да разберем - Коул събра ръце пред уста и се опита да надвика паническото шепнене. - Добре. Знам, че сте тренирали това. Вземете нещо от тази стая, което можете да носите, и тръгвайте директно към изхода. Нищо друго. Придвижвайте се в ред. Задължителната евакуация започва сега!

Вида вдигна Джуд до себе си, оставяйки ме да издърпам Нико от стола му.

- Може да е просто поредно временно спиране на тока - запротестира един агент. - Не може да е в отговор на убийството. Най-добрият ни шанс е да слезем на ниво три и да изчакаме там.

- Ако това е нападение - допълни друг, - тогава най-безопасно за нас ще бъде да си останем тук!

- Най-безопасното място за нас е навън... оттук...

Чуха се три силни почуквания - все едно някой стоеше директно над нас и учтиво молеше да бъде допуснат вътре. Не знам защо го направих или дори въобще какъв си мислех, че е този шум, но избутах Нико към земята, а след малко усетих, че и Вида направи същото с Джуд край мен.

- Прикрийте се! - извика някой, но думите му изчезнаха сред нажежения до бяло изблик на светлина.

И тогава над главите ни заваля огън.