Вероника Рот - Смъртни белези

Преди броени секунди се бе смял с Айджа, но внезапно притихналата тълпа накара всичко в него също да притихне.

Айджа се наведе към него и прошепна в ухото му:

— Усещаш ли го? Потокът жужи като кошер тук. Имам чувството, че гърдите ми вибрират.

Акос не беше забелязал, но Айджа имаше право — гърдите му наистина вибрираха, сякаш кръвта му пееше. Но преди да потвърди, майка им заговори. Не на висок глас, не ѝ се налагаше, защото всички знаеха думите наизуст.

— Потокът тече през всяка планета в галактиката, дарявайки ни със светлината си, за да не забравяме колко е могъщ.

Като по сценарий всички вдигнаха погледи към космическия поток, чиято светлина прозираше отвъд червеното стъкло на купола. По това време на годината почти винаги беше тъмночервен, точно като тихоцветите и самото стъкло. Космическият поток беше видимото проявление на потока, течащ през всички тях и всяко друго живо същество. Виеше се из цялата галактика, свързвайки планетите като мъниста на връв.

— Потокът тече през всичко, надарено с живот — продължи Сифа, — сътворявайки благотворна среда за съществуването му. Потокът тече през всяко човешко същество и всяко съзнание го пречупва по свой начин. Потокът тече през всяко цвете, разцъфващо в леда.

Гостите се скупчиха един до друг — не само Акос, Айджа и Ори, а цялото многолюдие, — за да видят какво се случва с тихоцветите в ледената плоча.

— Потокът тече през всяко цвете, разцъфващо в леда — повтори Сифа, — дарявайки го със силата да вирее в най-черния мрак. Потокът дарява с най-голяма сила тихоцвета, който отброява времето, носи ни смърт и покой.

Настана тишина, но в нея нямаше нищо странно. Сякаш от гърдите на всички събрани се лееше монотонна мантра, докато се отдаваха на необикновената сила, захранваща вселената им, точно както триенето между два жар-камъка ги караше да лумнат.

И в следващия миг — раздвижване. Едно венчелистче помръдна. Стебълце изскърца. Трепет пробяга през малкото поле от тихоцвети, никнещи сред тях. Никой не пророни звук.

Акос погледна само за миг към червеното стъкло и балдахина от фенери и едва не пропусна паметния миг — когато всички цветове разцъфнаха като заря. Червените венчелистчета се отвориха изведнъж, разкривайки ярката си вътрешност, увиснали над превитите стебла. Ледената плоча се изпълни с цвят.

Тълпата ахна и избухна в овации. Акос аплодира с останалите, докато дланите не го засърбяха. Баща им излезе отпред, хвана ръцете на майка им и я целуна по бузата. Сифа Кересет беше недосегаема за всеки друг: оракул, чиято дарба ѝ позволяваше да вижда в бъдещето. Но баща им постоянно я докосваше, пипаше с пръсти трапчинката ѝ, когато се усмихнеше, прибираше измъкналите се кичури кога от кока ѝ, оставяше отпечатъци от жълто брашно по раменете ѝ, след като бе месил хляб.

Баща им не виждаше бъдещето, но умееше да поправя разни неща с пръстите си счупени чинии, пукнатини в стената екран, разбридан ръб на някоя стара риза. Понякога ги оставяше с впечатлението, че може да изцерява и човешки тела. Затова когато отиде при Акос и го взе в обятията си, той дори не се засрами.

— Най-малкото дете! — извика баща му, мятайки Акос на рамото си. — О, всъщност не е толкова малко. Вече едва те вдигам.

— Не е, защото аз съм голям, а защото ти си стар отвърна остроумно Акос.

— Ама че приказки! И то от собствения ми син — отвърна баща му. — Хм, чудя се какво ли наказание заслужава този хаплив език.

— Недей…

Нo беше твърде късно. Баща му го преметна и го остави да се свлече в хватката му така, че накрая го държеше само за глезените. Увиснал с главата надолу, Акос опита да задържи ризата и жакета върху тялото си, но не можа да стърпи смеха си. Осех го пусна бавно надолу и му помогна да стъпи на земята.

— Да ти е за урок. Така се случва, като се правиш на много умен — приведе се над него баща му.

— Главата ти се пълни с кръв? — попита Акос, смигвайки невинно.

— Да — ухили се Осех. — Честит Цъфтеж.

Акос отвърна на усмивката му.

— И на теб.

Същата нощ будуваха до толкова късно, че Айджа и Ори заспаха седнали на кухненската маса. Майка им отнесе Ори на дивана във всекидневната, където прекарваше поне половината нощи напоследък, а баща им събуди Айджа. След това всички се разотидоха, с изключение на Акос и майка му. Те си лягаха винаги последни.

Сифа включи екрана и новинарската емисия на Съвета изпълни стаята с тихи гласове. В Съвета членуваха девет планети-нации, най-големите и най-влиятелните. По принцип всяка от тях се водеше независима, но Съветът регулираше търговията, оръжията, договорите и пътуванията и налагаше свои закони в нерегулираните галактически райони. Емисията излъчваше новини от всички планети-нации поред: недостига на вода на Тепес, последните медицински иновации от Отир, пирати взели кораб на абордаж в орбитата на Пита.