Вероника Рот - Смъртни белези

— Не е толкова тънкокож — обади се ядосано Зег Радикс. — Освен ако не намекваш, че брат ми Калмев е лесен за убиване.

Сузао извърна поглед.

— Сигурен съм — намеси се деликатно Ризек, — че никой не иска да обиди Калмев, Зег. И моят баща бе убит от недостоен човек. — Той глътна от питието си. — Е, преди да седнем на масата, съм ви приготвил малко забавление.

Вратите се отвориха и аз изтръпнах, убедена, че така нареченото „забавление“ на Ризек ще е далеч по-лошо, отколкото звучеше. Но се оказа просто жена, облечена от гърлото до глезените в плътно прилепнал, тъмен плат, очертаващ всеки мускул, всяка кокалеста става. Очите и устните ѝ бяха боядисани с бяла, театрална боя, суха като тебешир.

— Приветствия от планетата Огра — каза жената със сипкав глас. — Със сестрите ми ще ви изпълним един танц.

При последната дума плесна силно с ръце. Веднага огънят в камината и мъждукащото сияние на фензуто угаснаха, оставяйки ни в пълен мрак. Огра, планета, забулена в сенки, беше мистерия за повечето народи в галактиката ни. Ограните не допускаха много посетители и дори най-съвременната техника за наблюдение не можеше да проникне през атмосферата им. Разкриваха се на света само чрез представленията си. Поне този път бях благодарна, че Ризек най-спокойно черпеше от даровете на другите планети, докато в същото време забраняваше на останалите шотетци достъпа до тях. Без това му лицемерие никога нямаше да ми се отдаде възможност да видя такова нещо.

Надигнах се нетърпеливо на пръсти и зачаках. Пипала светлина започнаха да се усукват около сключените ръце на огранската танцьорка, виейки се между пръстите ѝ. Когато разтвори дланите си, оранжевите пламъци от камината се появиха върху едната, а синкавите сфери сияние от фензуто закръжаха над другата. Меката светлина караше боята около очите и устата ѝ да изпъкне и когато се усмихна, зъбите ѝ просветнаха хищнически в мрака.

Още две танцьорки влязоха в стаята зад нея. Застинаха за няколко дълги мига, преди да се раздвижат бавно. Онази най-отляво потупа леко гръдната си кост, но жестът и не изтръгна очаквания звук от сблъсък на кожа в кожа, вместо това проехтя плътният тътен на барабан. Тялото на другата танцьорка започна да следва неравноделния ритъм — коремът ѝ се свиваше и отпускаше, гърбът ѝ се огъваше, раменете ѝ се превиваха. Накрая зае извита поза и през скелета ѝ запулсира светлина, която накара гръбначния ѝ стълб да грейне ярко, осветявайки всеки от прешлените му за няколко мимолетни мига.

Ахнах заедно с някои от зрителите.

Първата танцьорка заусуква огнената светлина върху едната си длан със сиянието от фензуто в другата, оплитайки искрящ гоблен от тях. Мекият им блясък разкриваше сложните, почти механични движения на пръстите и китките ѝ. Когато барабанният ритъм от гърдите на партньорката ѝ се измени, тя тръгна към третата танцьорка, онази със светещите кости, с накъсани, олюляващи се танцови стъпки. Гледах ги напрегнато, едновременно уплашена и удивена. Имах чувството, че всеки момент ще загубят равновесие и ще се строполят на пода, но те неизменно се улавяха една друга с виещи се, въртеливи, ловки движения, целите обградени от пъстроцветна светлина.

До края на представлението бях останала без дъх. Ризек даде тон на овациите, към които се присъединих неохотно, убедена, че танцьорките заслужаваха нещо повече. Първата върна пламъците обратно в камината, а сиянието — във фенерите с фензу. После трите се хванаха за ръце и ни се поклониха, докато се усмихваха със стиснати устни.

Искаше ми се да им кажа нещо, макар че нямах представа какво точно, но те вече се изнизваха от залата. Докато третата танцьорка вървеше към вратата обаче, щипна плата на полата ми с два пръста. „Сестрите й“ спряха с нея. Силата на погледите им, съсредоточени в мен, беше смайваща — ирисите им бяха чисто черни и като че ли по-големи от нормалното. Идеше ми да се свия под тежестта им.

— Тя е като малка огранка — рече третата танцьорка и костите на пръстите ѝ просветнаха, докато по моите ръце се виеха сенки като гривни. — Обгърната в тъмнина.

— Има дарба — съгласи се онази, която превзе светлината.

— Има дарба — повтори онази с барабан в гърдите си.

Не споделях мнението им.

Огънят в трапезарията догаряше. Чинията ми беше пълна с недоядена храна — остатъци от печена мъртва птица, маринован солен плод и някаква яхния от зелени листа с много подправки. Главата ми пулсираше от болка. Гризях една коричка хляб и слушах как Узул Зецивис се хвали с инвестициите си.