Вероника Рот - Смъртни белези

По лицето на Ризек се разля ехидната усмивка, запазена за случаите, когато знаеше нещо повече от останалите.

— „Да вижда бъдещето на галактиката“ цитира Ризек, този път на шотетски. — други думи, да стане следващият оракул на планетата.

Акос мълчеше.

Аз се отдръпнах назад от пролуката в стената и затворих очи, за да не пречи лъчът светлина на мислите ми.

За брат ми и баща ми целта на всяко странство, още от детските години на Ризек, беше да издирват оракули и всеки път се връщаха с празни ръце. Навярно защото беше невъзможно да заловиш човек, който знае, че идваш за него. Или някой, готов да отнеме собствения си живот, за да избегне пленничеството, както бе сторила майката на братята Кересет по време на същото нападение, довело ги тук.

Явно Ризек най-сетне бе намерил решение, тръгвайки след двама оракули наведнъж. Единият бе избрал смъртта пред оковите му. А другият — този Айджа Кересет, дори не подозираше каква е ориста му. И все още беше слаб и достатъчно податлив, за да бъде оформен от жестокостта на Ноавек.

Пак се приближих до пролуката, за да чуя Айджа, навел къдравата си глава към брат си.

— Акос, какво каза той? — попита Айджа на гладък тувхийски, бършейки нос с опакото на pъката си.

— Че не са търсили мен в Тувхе — отговори Акос, без да поглежда назад към брат си. Странно беше да чуя как някой говори два езика толкова съвършено, без акцент. Завиждах му за това умение. — Търсили са теб.

— Мен? — Очите на Айджа бяха светлозелени. Чудноват цвят, като седефените крилца на насекомо или на космическия поток след часа на Угасването. На фона на светлокафявата му кожа, чийто цвят наподобяваше кремавото на планетата Золд, очите му почти сияеха. — Защо?

— Защото ти си следващият оракул на планетата — отговори му Ризек на майчиния език на Айджа, слизайки от платформата с ножа в ръка. — Ще виждаш бъдещето във всичките му безбройни варианти. Един от които държа да узная.

Сянка пробяга по опакото на ръката ми като насекомо и дарбата ми прониза с жестока болка кокалчетата ми, сякаш ги пречупваше. Едва сподавих стона си. Знаех от какво бъдеще се интересуваше Ризек: да управлява Тувхе и Шотет, да надвие враговете ни, да бъде признат от Съвета за законен господар в света. Но ориста му тегнеше над главата му също както тази на Акос тегнеше над неговата, гласейки, че Ризек ще бъде сразен от враговете си, вместо да ги покори. И за да избегне този провал, се нуждаеше от оракул. Какъвто вече имаше.

И аз исках не по-малко от него Шотет да бъде признат за нация, а не сбирщина от бунтовнически настроени парвенюта. Тогава защо болката от дарбата ми — постоянното присъствие в живота ми, се изостряше с всяка секунда?

— Аз… — Айджа не откъсваше поглед от ножа в pъката на Ризек. — Аз не съм оракул, никога не съм имал видения, не е… не е възможно да…

Отново притиснах с ръка корема си.

Ризек закрепи ножа върху дланта си и го хвърли във въздуха, за да се преобърне. Ножът с потрепване описа бавен кръг. Нe, не, не , улових се да повтарям наум, незнайно защо.

Акос застана на пътя между Ризек и Айджа, сякаш можеше да спре брат ми само с плътта на тялото си.

Пристъпвайки към Айджа, Ризек гледаше как ножът му се върти.

— В такъв случай бързо трябва да се научиш на ясновидство — отбеляза той. — Защото искам да намериш варианта на бъдещето, който на мен ми трябва, и да ми кажеш какво трябва да направя, за да го получа. Предлагам да започнем с вариант, в който Шотет, не Тувхе, управлява тази планета, какво ще кажеш?!

Той кимна на Вас, който накара Айджа да коленичи. Ризек хвана ножа за дръжката и долепи върха на острието му до главата на Айджа точно под едното ухо. Айджа изскимтя.

— Не мога… — подхвана отново. — Не знам как да призовавам видения, не мога да…

В този момент Акос блъсна брат ми странично. Не беше достатъчно голям да го повали на земята, но беше успял да го хване неподготвен и Ризек залитна. Акос дръпна лакът назад с намерение да го удари — много глупаво, помислих си, но Ризек беше твърде бърз. Отблъсна се от пода с крак, ритна Акос в корема и отново възстанови равновесието си. После сграбчи момчето за косата, вдигна главата му и прокара с ножа линия на долната му челюст, от ухото до брадичката. Акос изкрещя.

Това беше едно от любимите му места да реже хората. Наумеше ли си да остани белег някому, държеше да е на видимо място. Да не може да се прикрие.

— Моля те — изхлипа Айджа. — Моля те, не знам как да го направя, моля те, не го наранявай, не ни наранявай, моля те…