Вероника Рот - Смъртни белези

— Акос Кересет, третото отроче на семейство Кересет.

Ризек стана, въртейки дръжката на ножа в дланта си, и заслиза по стълбите. Дори Вас изглеждаше дребен пред него. Беше като мъж с нормален ръст, но разтегнат и изтънен, раменете и хълбоците му като че ли бяха твърде хилави да носят дори собственото му тегло.

Аз също бях висока, но с това приключваха физическите прилики с брат ми. Заради смесената кръв на народа ни децата на едни и същи шотетски родители често се различаваха визуално, но при нас разликата беше огромна.

Момчето — Акос, вдигна очи към Ризек. За пръв път попаднах на името „Акос“ в един шотетски учебник по история. Принадлежеше на религиозен водач, духовник, отнел собствения си живот, вместо да опозори потока, хващайки меч. Значи това тувхийско момче носеше шотетско име. Дали този факт е убягнал на родителите му, или нарочно са искали да почетат някой отдавна забравен шотетски род.

— Защо сме тук? — попита дрезгаво Атос. На шотетски.

Усмивката на Ризек се разшири и той отвърна на същия език.

— Значи слуховете са верни. Наистина говориш езика на откровенията. Удивително. Чудя се откъде ли идва шотетската ти кръв. — Той побутна с пръст синината в ъгълчето на окото му и Акос изтръпна от болка. — Виждам, че са те наказали подобаващо заради убийството на един от войниците ми. Доколкото знам, и гръдният ти кош е пострадал.

Ризек трепна леко, докато говореше. Само някой, който го познаваше толкова дълго като мен, би забелязал това, сигурна бях. Ризек мразеше да вижда болка, не от съчувствие към страдащия, а защото не обичаше да му се припомня за съществуването ѝ, за собствената му уязвимост.

— Почти ми се наложи да го нося дотук — заяви Вас. — До кораба го носих.

— При други обстоятелства не би оцелял след наглостта да убиеш мой войник заяви му снизходително Ризек. Но ориста ти е да умреш в служба на семейство Ноавек, в служба на мен , и предпочитам първо да те изцедя няколко сезона.

Акос изглеждаше напрегнат още от мига, в който го видях. Но сега сякаш цялата му твърдост се стопи, превръщайки го в уязвимо малко дете. Пръстите му бяха свити, но не в юмруци, а някак пасивно, като по време на сън.

Явно чак сега научаваше каква е ориста му.

— Лъжеш — обвини той брат ми, сякаш очакваше Ризек да разсее страха му.

Долепих длан до стомаха си, където се бе появила остра болка.

— О, напротив. Искаш ли да ти прочета част от записа на изявлението?

Ризек извади лист хартия от задния си джоб, очевидно се беше приготвил да сее емоционален безпорядък, и го разгъна. Акос трепереше.

— „Третото дете на семейство Кересет… — зачете брат ми на отирийски, най-разпространения език в галактиката. Чувайки ориста му на езика, на който бе обявена, като че ли я усещах още по-истинска. Чудех се дали и за Акос беше същото, момчето трепереше на всяка сричка… — ще умре в служба на семейство Ноавек.“

Ризек пусна листа на земята. Акос го сграбчи така грубо, че едва не го скъса. Прочете думите клекнал, отново и отново, сякаш многократният прочит можеше да ги промени. Сякаш вярваше, че смъртта му и службата му към семейството ни не са предопределени.

— Няма да се случи — заяви той, но твърдо този път, и се изправи. — Предпочитам… предпочитам да умра , вместо…

— О, не ми се вярва — прекъсна го Ризек, снижавайки гласа си почти до шепот. После се наведе към лицето на Акос. Пръстите на момчето пробиваха дупки в хартията, въпреки че всички останали части на тялото му оставаха неподвижни. — Знам как изглеждат хората, когато искат да умрат. Аз самият съм докарвал мнозина до този момент. А ти все още си отчаяно вкопчен в живота.

Акос вдиша дълбоко и очите му намериха тези на брат ми с подновена сила.

— Брат ми няма нищо общо с вас. Нямате право над неговия живот. Пусни го и аз ще… няма да се съпротивлявам.

— Ясно си направил грешни заключения защо ти и брат ти сте тук — каза Ризек. — Както навярно се досещаш, не сме ви довели отвъд Границата само за да ускорим проявата на ориста ти. Не брат ти е косвена щета, а ти . Него издирвахме.

— Ти не си издирвал никого — тросна му се Акос. — Просто си седял тук, докато лакеите ти са вършили всичко вместо теб.

Ризек се обърна и се качи на платформата. Стената над нея беше покрита с оръжия в какви ли не форми и размери, повечето от тях мечове на потока, дълги колкото ръката ми. Той избра голям, дебел нож с масивна дръжка, приличаше на сатър.

— На брат ти е отредена интересна съдба — заяви Ризек, оглеждайки показно ножа. — Но след като не знаеше собствената си орис, предполагам не знаеш и неговата?