Вероника Рот: Смъртни белези

— Акос! — извика Сайра от арената.

Още стоеше до тялото на Ризек с нож в ръка.

— Остави го! — провикна се той в отговор.

Тялото му вече принадлежеше на лешоядите и верноподаниците на Ноавек.

— Не! — отвърна Сайра с изцъклени, умоляващи очи. — Не мога!

Тя вдигна ножа си. Акос не се беше вгледал досега, видя само скованото тяло на Ризек и Сайра, застанала над него с нож в ръка. Но когато му показа оръжието си, той забеляза, че острието е чисто. Не беше наръгала Ризек. Но в такъв случай защо беше паднал?

Акос си спомни как лицето на Сузао бе цопнало в супата му в столовата и как стражът пред вратата на амфитеатъра се вцепени. И тогава разбра — Сайра беше упоила Ризек .

Макар да знаеше, че тя е много повече от Бича на Ризек и Екзекутора на Ризек — въпреки че беше виждал доброто в нея, как става все по-силна в жестоката среда, където живее, досущ като тихоцветите, разцъфващи по Угасване, незнайно защо не беше допуснал тази възможност:

Сайра бе пощадила Ризек. Заради него.

ЛЮКЪТ НА РЕНЕГАТСКИЯ КОРАБ СЕ ЗАТВОРИ СЛЕД НАС.

Проверих пулса на Ризек, преди да освободя гърдите му от въжето. Беше слаб, по стабилен, точно какъвто трябваше да бъде. Ако съдех по момента на падането му и силата на отварите, които Акос приготвяше, щеше да поспи още доста. Не го наръгах, макар че се постарах да изглежда така, в случай че някой гледа внимателно видеоматериала от летящите камери.

След случилото се на арената, Има Зецивис изчезна с развята след себе си бледосиня роба. Щеше ми се да ѝ бях благодарила, но като се замислех, не беше отровила Ризек заради мен, до последно вярваше, че отварата ще го убие, както умишлено я подведох. Навярно щеше да отвърне с ненавист на благодарността ми. А като разбереше, че съм я излъгала, щеше да ме намрази още повече и отпреди.

Исае и Киси бяха на колене от двете страни на тялото на Ори. Акос стоеше зад сестра си. Когато протегна ръка назад към него, той вече протягаше своята към нея, сплетоха пръсти и дарбата на Акос освободи сълзите на Киси.

— Нека потокът, течащ покрай нас и в телата на всички ни, живи и мъртви, вдъхне покои на Ориев Бенесит — пророни Киси, покривайки окървавените ръце на Исае със своите. — Нека ние, живите, чуем ясно утешителната му песен и тръгнем по пътя, който ни е отредил.

Косата на Исае полепваше на клечки по мокрите ѝ устни. Киси я отмести от лицето ѝ, прибирайки я зад ушите ѝ. Дори аз усетих как топлината и теглото на дарбата ѝ на потока успокояват душата ми.

— Да бъде! — пророни накрая Исае заключителните думи на молитвата.

За пръв път чувах тувхийска молитва, макар и да знаех, че народът им се обръща директно към потока, а не към господаря му, в който вярваха по-малките шотетски секти. Шотетските молитви представляваха списък от факти, вместо апел към небесата. Впечатляваше ме искрената тувхийска колебливост, ясното им съзнание, че молитвите може да останат и нечути.

Исае се изправи с отпуснати до тялото ѝ ръце. Корабът подскочи и всички залитнахме. Но не се притеснявах, че някой ни преследва из небосклона на Boa, вече нямаше кой да нареди подобно нещо.

— Ти си знаел — Исае вдигна очи към Акос. — Знаел си, че Ризек е промил мозъка му, че е опасен… — Тя махна с ръка към Айджа, все още проснат в несвяст на металния под. — Още от самото начало.

— Не вярвах, че някога би… — Думите заседнаха в гърлото му. — Обичаше я като своя сестра…

— Не смей да говориш така. — Исае сви пръстите си в юмруци и кокалчетата им побеляха. — Тя беше моя сестра. Не принадлежи нито на него, нито на теб, нито на когото и да било друг!

Твърде погълната в разговора им, не успях да спра Тека, когато коленичи до Ризек. Тя долепи ръка до гърлото му, после и до гърдите му, пъхвайки я под бронята.

— Сайра — пророни накрая с тих глас. — Защо е жив?

Всички — Исае, Киси, Акос, се обърнаха към Тека, забравили за спора си отпреди миг. Очите на Исае отскочиха от тялото на Ризек към мен. Вцепених се. В движенията ѝ, в думите ѝ имаше нещо заплашително, сякаш беше свито на кълбо същество, готово за атака.

— Ризек е последната надежда за възвръщането на Айджа — обясних с възможно най-спокойния си глас. — Реших за момента да го оставя жив. След като върне спомените на Айджа, лично ще изтръгна сърцето му.

— Айджа — изсмя се Исае. И отново се изсмя, още по-налудничаво, вдигнала поглед към тавана. — Отварата, която си дала на Ризек, само го е приспала… но си решила да не му го споделиш дори когато заплаши живота на сестра ми?