Вероника Рот - Смъртни белези

— Ти ще решиш кога да умре, Сайра — заяви той. После понижи глас. — Ако аз падна, ако не ми подсигуриш противоотрова навреме, и тя ще падне.

— Няма противоотрова — отвърнах тихо.

Можех да я спася. Можех да кажа на Ризек истината — истината, която не бях споделила с никого, дори с Акос, докато ме молеше да спася малкото останала му надежда за Айджа и да отложа екзекуцията ѝ. Отворих уста, за да проверя дали истината ще излезе сама, независимо от вцепенението ми.

Кажех ли на Ризек, спасях ли живота на Ори, всички щяхме да се озовем в капан насред амфитеатър, насред море от привържениците на суверена, осуетили мисията на ренегатите.

Устата ми беше пресъхнала. Не можех да преглътна. Не, беше твърде късно за Ориев Бенесит. Нямаше как да я спася. Не и без да пожертвам всички останали. Включително истинския канцлер на Тувхе.

Ризек се олюля на краката си и аз пристъпих напред с ножа си, за да го посрещна. Забих острието и тялото на брат ми повлече и двама ни на земята.

Високо над нас Айджа Кересет — къдрокос, с широко отворени очи и изпито лице, заби своя нож на потока в корема на Ориев Бенесит.

И го завъртя.

КОГАТО ОРИ СЕ СТРОПОЛИ НА ЗЕМЯТА, АКОС ЧУ СПИРАЩ кръвта писък. Ризек падна на една страна с кръстосани пред тялото му ръце и отпусната в прахоляка глава. Сайра стана на крака, без да прибира ножа си. Наистина го направи. Беше убила брат си, а с него и последната надежда за възвръщане на Айджа.

Исае си проправяше път през потъналата в хаос тълпа. Изблъскваше хората със стиснали зъби, устремена към платформата. Акос се прехвърли през бариерата на арената и хукна през прахоляка, подмина Сайра и Ризек и прескочи другата бариера, навлизайки отново сред тълпата. Хората бутаха с лакти, ритаха и го притискаха от всички страни и ноктите му почервеняха от нечия кръв, но не го интересуваше.

На платформата Ори сграбчи Айджа за ръцете, за да се задържи права. Мъчеше се да диша и от устата ѝ пръскаше кръв. Айджа се приведе над нея, стиснал лактите ѝ, и двамата се свлякоха заедно на пода. Тя сбърчи чело, а Акос остана да ги гледа отстрани, за да не прекъсва момента им.

— Сбогом, Айдж — пророни тя и кръжащият край тях високоговорител улови гласа ѝ.

Акос се приведе и хукна през останалата част от тълпата. Някъде отдалеч крещяха деца. Една жена простена, настъпена от някого — не можеше да се изправи и хората просто я прегазваха.

Когато Исае стигна до Айджа и Ори, блъсна брат му с гневен рев. После скочи отгоре му и вкопчи ръце в гърлото му. А той като че ли не се съпротивляваше, въпреки че го душаха.

Акос и даде малко време. Айджа току-що бе убил Ори. Навярно заслужаваше да умре.

— Исае — програчи накрая. — Спри.

Ори протягаше ръка към сестра си и пръстите ѝ трепереха от напън да я достигне. Веднага щом я видя, Исае пусна Айджа и отиде да коленичи до нея. Ори притисна ръката ѝ към гърдите си и погледите им се срещнаха.

На лицето ѝ се появи лека усмивка. И Ори си отиде.

Акос се добра до платформата, където Исае се превиваше над тялото на сестра си. Тъмните дрехи на Ори бяха пропити с кръв. Исае не плачеше, нито крещеше, нито трепереше. Зад нея Айджа незнайно защо лежеше неподвижно със затворени очи.

Над главите им прелетя сянка. Ренегатският кораб, светещ в оранжево, жълто и червено, пилотиран от Джио и Сифа, идваше да ги спаси.

Тека вече клечеше над контролния панел вдясно от платформата. Мъчеше се да разглоби екрана от другите части на механизма, но отвертката трепереше в ръката ѝ, затова все не уцелваше винтчетата. Накрая Акос пъхна острието на ножа си под ръба на екрана и ги раздели със сила. Тека кимна одобрително и зарови пръсти във вътрешността на устройството, за да изключи силовото поле.

То примига с яркобяла светлина и угасна. Транспортният кораб влезе в амфитеатъра и закръжа колкото можеше по-ниско, без да изпотроши скамейките. Долният люк се отвори над тях и стъпалата се спуснаха.

— Исае! — извика Акос. — Трябва да вървим!

Исае го изгледа отровно. Пъхна ръце под мишниците на Ори и се опита да я изтегли към кораба. Акос отиде до краката ѝ, за да помогне, но Исае му се озъби:

— Да не си я пипнал!

И той отстъпи назад. До този момент Киси вече се беше добрала до платформата, но на нея Исае не се развика. Двете заедно отнесоха тялото на Ори нагоре по стъпалата на кораба.

Акос се обърна към Айджа, който не беше помръднал от мястото, където го повали Исае. Дори когато разтресе раменете му, той не помръдна, затова докосна с пръсти врата му, за да провери дали е жив. Жив беше. Имаше силен пулс. Дишаше нормално.