Реймънд Фийст - САГА ЗА ИМПЕРИЯТА - ЦЯЛАТА ТРИЛОГИЯ

— … пратеник от Негово кралско величество Луам, крал на Островите.

— Можете да се приближите — разреши Джъстин с момчешки трепет в гласа. Мара чу шумолене, щом Имперските бели се отдръпнаха встрани и отвориха вратата на перилото, та посланикът да се качи на подиума и да връчи акредитивните си писма.

Мидкемиецът стъпи на първото стъпало, после на второто. Стъпките му сякаш кънтяха в потъналата в тишина зала. Мара грижливо затвори ветрилото си, докато пратеникът от Островното кралство изкачи последните стъпала, които ги деляха.

От устата й се изтръгна тихо ахване. Профилът на мъжа и този на сина й в обшитите в злато имперски одежди бяха като огледални образи. Но докато на лицето на момчето й нямаше бръчки и то едва започваше да съзрява към твърдостта на пълнолетието, това на мъжа беше обилно нашарено с резки, както бяла кожа ще се състари с отминаващите години под твърде много слънце. Рижата някога коса вече бе заскрежена с бяло, а очите, макар и широко отворени, вече не бяха ярки както някога.

И Господарката на империята най-сетне бе принудена да се изправи пред онова, което всички лордове бяха видели в мига, в който посланикът беше влязъл.

— Кевин — беззвучно промълви Мара.

Аракаси, като Първи имперски съветник, пристъпи напред, за да приеме посланическите пълномощия, погледна Кевин с необичайно широка усмивка и рече:

— Променил си се.

Кевин го позна и отвърна със смях:

— Ти също. Едва те познах без маскировка.

Аракаси хвърли съвсем бегъл поглед на документите и заяви:

— Твое величество, пред теб стои посланикът на краля на Островите, Кевин, барон от Кралския двор.

— Добре си дошъл — каза Джъстин. Но гласът му издаде, че и той е на ръба да наруши благоприличието. Пред него стоеше родният му баща, за когото само беше чувал.

Мара затисна устата си с ръка, за да не заизлизат думите неканени. Най-малкото движение я караше да тръпне за прегръдката на Кевин. Очите му — много по-бледосини, отколкото ги помнеше — се обърнаха към нея. Лицето му, на което се бореха усмивка и бръчки, в крайна сметка почти не се беше променило с годините.

— Очаквах, че може би ще те заваря тук — каза той хрипливо и с чувство, което можеха да доловят само тези на подиума. — Коя друга дама в тази държава би могла да е достойна за титлата Господарка на империята? Но това… вашата Небесна светлина… — Голямата му силна ръка посочи Джъстин и светлите му очи се присвиха напрегнато. — Лейди, защо така и не ми каза?

Двамата някогашни любовници все едно бяха останали сами в просторната зала.

Мара преглътна. Твърде ясно си спомняше раздялата им и как бе заповядала насила да го върнат в родния му свят.

Тогава беше изгубила дар слово. Сега думите заизлизаха от устата й на порой:

— Не смеех да ти кажа. Един син щеше да те задържи отсам разлома, а това щеше да е престъпление срещу всичко, на което ме научи тъкмо ти. Никога нямаше да се ожениш и да живееш своя живот. Джъстин беше отгледан знаейки кой е баща му. Ядосан ли си ми?

— Джъстин — повтори Кевин бавно. — На моя баща? — И след като Мара кимна плахо, извърна блесналия си поглед към момчето на златния трон. После отново потрепери. — Ядосан?

Мара трепна. Винаги беше говорил в неподходящи моменти и с тон, който кънтеше прекалено високо.

Той я погледна и сниши гласа си, но думите прозвучаха също толкова сурово.

— Да, ядосан съм. Бях ограбен. Щях да се радвам да гледам как момчето ми расте.

Мара се изчерви. Изобщо не бе изгубил способността си да я изкарва от равновесие. Забравила цуранската сдържаност, тя опита да се защити.

— Ако го бях направила, изобщо нямаше да имаш други деца.

Кевин се плесна с ръка по коляното. Макар и по-тихо, отговорът му стигна до стоящите долу пред подиума.

— Лейди, какви са тези приказки за деца? Нямам никакви деца! Изобщо не се ожених. Получих служба в двора на моя принц Арута — дванайсет години воювах с таласъми и тъмни елфи с граничните барони на Висок замък и Северен страж. След това изневиделица ме призовават в Крондор и за мой ужас ми се казва, че когато императорът на Цурануани предложил размяна на посланици, съм се оказал най-подходящият за поста — имам благородно потекло, но никакъв шанс за наследство поради по-големите си братя, а освен това знам цурански. Тъй че кралят заповяда — или по-скоро принц Арута се разпореди от името на брат си — и изведнъж се оказвам накичен с лентички дворцов барон, който се кланя като някаква дресирана маймуна пред собствения си син!