Сара Маас - Двор от мъгла и ярост

Здесь есть возможность читать онлайн «Сара Маас - Двор от мъгла и ярост» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2016, ISBN: 2016, Издательство: Егмонт, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Двор от мъгла и ярост: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Двор от мъгла и ярост»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Доброто. Аз не носех добро в себе си. Не носех нищо, а душата ми, вечната ми душа, беше прокълната...
Фейра оцеля от хватката на Амаранта и се завърна в Двора на пролетта, но трябваше да плати висока цена. Въпреки че вече притежава силите на Върховен елф, сърцето й остава човешко и не може да забрави ужасяващите дела, които е извършила, за да спаси народа на Тамлин. Не е забравила и за сделката си с Рисанд, Великия господар на страховития Двор на нощта. Но докато се опитва да се пребори с мрачната плетеница от политика, страст и заслепяваща сила, заплашваща да я погълне, по-грандиозно зло се задава и тя може да се окаже ключът към неговото спиране.
 Само ако можеше да впрегне опустошителните си дарби, да излекува наранената си душа и да реши как иска да изгради както своето бъдеще, така и това на този разделен на две свят…

Двор от мъгла и ярост — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Двор от мъгла и ярост», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Тя обаче има и стратегическа цел — продължи Ианта. — Гостувала съм в достатъчно дворове, за да съм наясно с разбиранията им. Довери ми се.

— Доверявам ти се напълно — отвърнах аз и махнах с ръка към документите пред нас. — Ти си веща в тези неща. Не аз.

Среброто по китките й проблесна, напомняйки ми на гривните, които носеха Децата на благословените отвъд стената. Понякога се чудех дали плиткоумните човеци не бяха откраднали идеята от Върховните жрици на Притиан — дали благородница като Ианта не беше разпространила глупавата традиция сред някогашната ми раса.

— Моментът е важен и за мен — продължи внимателно жрицата, нагласяйки диадемата върху качулката си. Тюркоазените й очи срещнаха моите. — Двете с теб толкова си приличаме. Млади, недоказани жени сред тези… вълци. Благодарна съм и на двама ви с Тамлин, че ми позволявате да ръководя церемонията, да участвам в живота на този двор. Останалите Върховни жрици не ме уважават особено, нито пък аз тях, но… — Тя поклати глава и качулката й се полюшна. — Тримата заедно сме страховит отряд. Четиримата, ако броим Люсиен. — Ианта изсумтя. — Не че той иска да има нещо общо с мен.

Отново подхващаше тази история.

Често намираше начин да го намеси в разговорите ни, да го хване натясно по време на някое събитие, да докосне лакътя или рамото му. Люсиен не й обръщаше никакво внимание. Миналата седмица най-накрая се осмелих да го попитам дали жрицата не му е хвърлила око, а той просто ме изгледа с тихо ръмжене и тръгна нанякъде. Явно отговорът беше „да“.

Но женитбата с Люсиен щеше да е почти толкова ползотворна за нея, колкото и тази с Тамлин: дясната ръка на един Велик господар и синът на друг… Потомството им би било всемогъщо.

— Нали знаеш, че му е трудно да… общува с жени — отвърнах неутрално.

— Бил е с много жени след смъртта на любимата му.

— Може би с теб е различно, може би още не е готов за подобна връзка. — Свих рамене, издирвайки подходящите думи. — Може би именно заради това страни от теб.

Тя се замисли, а аз се молех да повярва на полулъжата ми. Ианта беше амбициозна, умна, красива и смела, но не смятах, че Люсиен й е простил — и че някога би й простил, — задето бе избягала по време на робството на Амаранта. Понякога се чудех дали приятелят ми не се изкушава да изтръгне гръкляна й.

Ианта кимна.

— Не се ли вълнуваш поне малко за сватбата?

Заиграх се със смарагдовия си пръстен.

— Това ще е най-щастливият ден в живота ми.

Наистина се почувствах така, когато Тамлин ми предложи брак. Разплаках се от радост и му отговорих: „Да, да, хиляди пъти да“, и правихме любов в полето от диви цветя, където ме беше завел за случая.

Ианта кимна.

— Съюзът ви е благословен от Котела. Това, че оцеляхте след ужасите В недрата на Планината, го доказва.

Проследих беглия й поглед — към лявата ми ръка, към татуировките.

Едва се сдържах да не я скрия под масата.

Нейното чело беше татуирано с тъмносиньо мастило, но въпреки това й пасваше някак, подчертаваше женствените й рокли, лъскавите сребърни бижута. За варварската елегантност на моята татуировка не бе удачно да се каже същото.

— Може да ти набавим ръкавици — подхвърли небрежно тя.

А това щеше да изпрати поредното послание, и то навярно до човека, който толкова силно се надявах да е забравил за мен.

— Ще си помисля — отвърнах с вяла усмивка.

С огромни усилия се стърпях да не избягам преди края на срещата ни, преди Ианта да се оттегли в личната си молитвена стая — подарък от Тамлин при завръщането й, където се канеше да поднесе обедната си благодарност към Котела за освобождението на земите ни, за моя триумф и неоспоримото господство на Тамлин.

Понякога ми се искаше да се моли и за мен.

Да се моли един ден да свикна с роклите и тържествата, както и с ролята ми на невинна и красива булка.

* * *

Вече си бях легнала, когато Тамлин влезе в стаята ми, безшумен като елен в гората. Вдигнах глава и посегнах към кинжала, който държах на нощното си шкафче, но се отпуснах, като видях широките му рамене и позлатената от свещта в коридора кожа, макар и лицето му да беше забулено в сянка.

— Будна ли си? — прошепна той. По гласа му си личеше, че е в лошо настроение. Затворил се беше в кабинета си след вечеря и се занимаваше с документите, струпани от Люсиен върху бюрото му.

— Не мога да заспя — отвърнах, наблюдавайки движението на мускулите му, докато вървеше към банята.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Двор от мъгла и ярост»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Двор от мъгла и ярост» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Двор от мъгла и ярост»

Обсуждение, отзывы о книге «Двор от мъгла и ярост» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x