Сара Маас: Двор от мъгла и ярост

Просто кимнах.

Тя обаче продължи:

— Ние сме древни и изкусни, освен това с удоволствие употребяваме думите като остриета и нокти. Всяка думичка от твоята уста, многозначителна или не, ще бъде анализирана… и дори използвана срещу теб. — Навярно за да смекчи предупреждението си, жрицата добави: — Бъди нащрек, милейди.

Милейди. Пълна измишльотина. Никой не знаеше как да се обръща към мен. Все пак не бях Върховен елф по рождение.

Бях трансформирана — седемте Велики господари на Притиан ме възкресиха и ме дариха с това ново тяло. Доколкото знаех, не бях определена за сродна душа на Тамлин. Помежду ни още не съществуваше онази съкровена връзка.

Откровено казано… Откровено казано, Ианта, със златистата й коса, тюркоазени очи, изваяно лице и гъвкаво тяло, му подхождаше повече от мен. Беше му равна. Съюзът й с Тамлин — Велик господар и Върховна жрица — щеше да е ярък символ на могъщество, способен да потуши всяка заплаха за земите ни. И да утвърди силата, която Ианта несъмнено преследваше.

В обществото на Върховните елфи жриците ръководеха церемонии и ритуали, вписваха историите и легендите им в дебелите книги, съветваха лордове и дами относно важни и не толкова важни събития. Още не я бях видяла да прави магии, но като попитах Люсиен, той свъси вежди и ми обясни, че магията на елфите извирала от ритуалите им и можела да бъде смъртоносна, ако решат. По време на Зимното слънцестоене внимателно бях наблюдавала как побира изгряващото слънце между вдигнатите си ръце, но не видях нито вълничка, нито трепет магическа мощ. От нея или от земята под нас.

Не знам какво точно очаквах от Ианта — една от дванайсетте Върховни жрици, които съвместно ръководеха посестримите си във всяко кътче на Притиан. Древна, мълчалива и дала обет за безбрачие — такава си я бях представяла, съдейки по отколешните легенди на простосмъртните, както и по онзи път, когато Тамлин ми бе зявил, че стара негова приятелка скоро щяла да се нанесе в порутения храм в земите ни, за да му върне някогашната слава. Но щом Ианта влезе в къщата ни на следващата сутрин, очакванията ми се оказаха напълно погрешни. Особено по отношение на безбрачието…

Жриците имаха право да се омъжват, да раждат деца и да флиртуват на воля. Котелът ги беше надарил с плодовитост и не биваше да потискат инстинктите си, нито вродената си женска магия на сътворението, беше ми обяснила веднъж Ианта.

И така, докато седемте Велики господари управляваха Притиан от троновете си, дванайсетте Върховни жрици властваха от олтарите си и потомците им се радваха на не по-малка почит от тази, указвана на господарите. Ианта, най-младата Върховна жрица от три века насам, още беше неомъжена, бездетна и свободна да извлича наслада от най-съвършените мъжки тела по земите ни.

Често си задавах въпроса какво ли е да си толкова независим, да постигнеш такъв душевен мир.

Като не отвърнах на деликатния й укор, тя попита:

— Помисли ли какви рози искаш? Бели? Розови? Жълти? Червени…

— Само не и червени.

Мразех червеното. Повече от всичко. Косата на Амаранта, реките от кръв, раните от бич по съсипаното тяло на Клер Бедор, приковано към една от стените на В недрата на Планината…

— Предлагам ръждиви на цвят. Много ще си отиват с всичкото зелено… Но пък ще е като в Двора на Есента.

Показалецът й отново забарабани по масата.

— Каквито избереш.

Ако трябваше да съм болезнено честна пред себе си, Ианта се беше превърнала в незаменима опора за мен. Но като че ли тя самата нямаше нищо против — поемаше нещата в свои ръце, когато аз нямах сили.

Въпреки това тя леко повдигна вежди.

Макар и Върховна жрица, със семейството й се бяха измъкнали от ужасите на В недрата на Планината с бягство. Баща й, един от най-влиятелните съюзници на Тамлин от Двора на Пролетта и капитан на армията му, беше предусетил неприятностите и веднага беше изпратил Ианта, майка й и двете й по-малки сестри във Валахан, една от безчетните елфически земи отвъд океана. Четирите прекарали цели петдесет години в чуждия двор, докато поробителите колели и бесели народа им.

Ианта не говореше за това. А аз имах благоразумието да не повдигам темата.

— Всеки елемент от тази сватба изпраща послание не само до цял Притиан, но и до останалата част от света — обясни тя. Аз сдържах въздишката си. Беше ми го казвала и преди. — Знам, че роклята не ти е по вкуса…

Слабо казано. Повръщаше ми се от тюленото извращение, което ми беше избрала. Тамлин също не я харесваше, макар че раздра гърлото си от смях, когато му се показах с нея в стаята ми. Въпреки това ме увери, че колкото и нелепо да изглеждаше роклята, жрицата знаеше какво прави. Исках да му се опълча, подразнена от факта, че дори да беше съгласен с мен, заставаше на нейна страна, но… не си струваше усилията.