Синда Чайма - Краля демон

Хан примига насреща му, бръкна в торбата си и изрови вързопчето с амулета със змия и жезъл, който взе от вещерняка в Ханалеа. Претегли го в дланта си и думите на Баяр отново прокънтяха в главата му. Докоснеш ли го, ще те изпепели.

Лушъс обърна незрящите си очи към Хан.

— Какво държиш, момко? — протегна ръка, все едно и той усещаше топлината, излъчвана от чудатия предмет. — Дай ми го.

Хан се поколеба.

— Не знам дали…

— Дай го, момко. — Гласът на стареца прокънтя смайващо гръмко и повелително, сякаш го бе обсебило неудържимо същество.

Хан сложи коженото вързопче в дланта му.

— Внимавай, Лушъс. Може да…

Лушъс разгърна кожата и извади вещерската дрънкулка.

Хан се отдръпна инстинктивно в очакване на експлозия. Такава не последва.

Лушъс заопипва амулета със спаружените си пръсти и набразденото му лице увисна от смайване.

— Къде го намери? — прошепна старецът.

— Баяр го носеше. — Хан се поколеба. Питаше се каква част от историята е редно да сподели. — Опита да прокълне Жарава с него. Затова му го взех. Май и той нямаше право да го носи.

Смехът на Лушъс прозвуча пo-дрезгав от лай.

— Сладката целувка на Tea. Нямал е, и още как.

— Защо? Какъв е този амулет?

Лушъс продължаваше да гали гравюрата с мазолестите си пръсти, неспособен да повярва на сетивата си.

— На Ватерлоу е, спор няма. Съкровищницата им с магически артефакти е легендарна. Не съкровищница, а по-скоро оръжейна. Никой не знае какво се е случило с нея след Опустошението. — Лилавата вена над дясното му око пулсираше смущаващо силно. — Онова змийче Мика не е знаел какво държи в ръцете си, обзалагам се. — Кимна убедително. — А сега е в твои ръце. — Лушъс му подаде амулета. Хан не се престраши да го вземе, ала старецът го подкани нетърпеливо: — Вземи го, момко. Няма да те ухапе.

Хан го пое предпазливо. Веднага усети върху дланта си и приятната му тежест, и топлина. Чувстваше чак в гръдната си кост и в гривните около китките си силата на излъчваните осезаеми вибрации.

По лицето на стареца прелетяха противоречиви емоции и накрая се уталожиха до тревожно изражение. Отново вкопчи пръсти в рамото на Хан и дългите им нокти се впиха в плътта му.

— Знае ли Баяр кой си, момко? Знае ли, че амулетът е у теб?

Хан сви рамене смутено.

— Не му казах името си, ако това питаш. — Изражението на Лушъс остана все така угрижено и Хан добави: — Виж какво, ще му го върна, щом е толкова важно. Чу ли?

Лушъс пусна рамото му и забарабани с пръсти по бедрата си, потънал в дълбок размисъл.

— Не — отсече накрая. — Недей да му го връщаш. Твърде късно е. Скрий го. Пази го. Най-добре да е далеч от рода Соколово гнездо. — Изкикоти се горчиво. — Стой настрана от Баярови.

Хан не беше срещал представител на рода Баяр преди и се съмняваше, че ще му се случи отново, освен ако Мика не реши да се върне в Ханалеа. Хан обаче се надяваше да не стане.

— Хубаво — съгласи се той, опакова медальона и го върна в торбата си. Имаше ли смисъл да задава въпроси, щом не разбираше и дума от отговорите? — Та какво разправяше за рода Ватерлоу?

— Ако искаш да чуеш цялата история, не ме прекъсвай. — Лушъс потри четинестата си брада и отново подхвана с разказвачески тон: — Магьосниците дошли от Северните острови. Акостирали на източния бряг и завоювали останалата част от Седемте кралства с помощта на висшата си магия. Клановата магия била безсилна срещу тях. Тя е зелена, кротка, неподходяща за битки. Най-мощна е на света, но има само лечителна, не унищожителна сила. Клановете я владеят, защото живеят в хармония с природата. Главатарките и майсторите на амулети са се научили да я ползват.

Та магьосниците решили да се заселят в Дола. Започнали да се женят за потомствените кралици и да царуват, само дето не били обвързани с кралиците както днес. И тогава властта се предавала по кръвна женска линия. Бедите започнали при царуването на Ханалеа, най-красивата жена, живяла някога.

Хан кимна. Най-сетне Лушъс подхващаше позната тема.

— Сгодили Ханалеа за магьосника Кинли Баяр от рода Соколово гнездо. И по онова време потомците му се радвали на същата власт като сега. Баяр щял да стане крал. Да, ама един млад магьосник, Алгер, наследник на рода Ватерлоу, полудял от любов по Ханалеа, което не било рядкост. Освен това Алгер владеел ужасна сила, а бил свикнал да получава каквото поиска. Не виждал причина защо да не си присвои Ханалеа.

Магьосническият съвет му отказал. Отказал му и родът Соколово гнездо, разбира се. Ханалеа обаче крояла свои планове. Хич не харесвала Баяр — бил прекалено стар за нея, студенокръвен и пo-безсърдечен от змия. Младият Алгер повече ѝ лягал на сърце, защото и той бил красив като нея. Затова избягала с него и двамата се укрили в Призрачните планини заедно с негови приближени — група магьосници от рода Ватерлоу и шепа приятели, изобщо най-добрите и вещи магьосници в цял свят.