Холи Блек - Железният изпит

Съществото не спираше да се движи - понякога скрито от колите, понякога ужасно явно. Не бързаше, а напредваше като котка, дебнеща жертвата си. Идваше бавно и нарастваше с всяка хапка метал.

Когато Кал приближи дома на госпожа Тисдейл, разбра, че нещо не е наред. От къщата излизаше светлина. Не само от прозорците, а от цялата предна страна. Вратата и част от стената липсваха. Дървета и жици висяха от дупката, която бе останала.

- Госпожо Тисдейл! - извика Аарън и изтича нагоре по стълбите. - Госпожо Тисдейл, добре ли сте?

Кал го последва, въпреки че кракът го болеше. Мебелите бяха разхвърляни, а масата за кафе бе на трески. Двойно столче гореше в ъгъла. Госпожа Тисдейл лежеше на пода, а на гърдите и имаше ужасна драскотина. В кръвта блещукаха парчета метал.

- Госпожо Тисдейл? - каза Аарън и падна на крака.

Очите и се отвориха, но тя изглежда не можеше да фокусира погледа си.

- Деца... деца, те са по петите ви - изхриптя тя с ужасна мъка.

Кал помнеше това-онова за лечебната магия. Бе видял как Алекс я използва, за да излекува счупения глезен на Дрю, като се позова на сковаващите и лековити сили на земята. Приведе се до Аарън и се опита да призове каквото може. Ако успееше да я изцери, навярно магията му можеше да помогне повече, отколкото Алистър смяташе. Може би бе по-добър, отколкото Алистър мислеше.

Може би беше добър.

Той натисна внимателно с пръсти над ключицата и, като насочи енергия към нея. Опита се да си представи как тя идва от земята, да си я въобрази като проводник. Но след миг тя избута ръката му.

- Много е късно за това - рече госпожа Тисдейл. - Вие все още можете да се измъкнете. Но трябва да бягате. Кал, аз имах вина за нощта, когато изгуби Пакостник. Аз го оковах. Знам какъв е залогът.

Кал се отдръпна от нея, залитайки.

- За какво говори тя? - попита Тамара. - За какво говорите, госпожо Тисдейл?

- Това е само елементал. Може да се отървем от него. Можем да ви помогнем -каза Аарън.

Той погледна объркан към Тамара и Джаспър.

- Може би трябва да се обадим за помощ на Магистериума...

- Не! - извика старицата. - Знаете ли кое е това същество? Нарича се Аутомотонес, древен и ужасен звяр, пленен от маговете на Магистериума преди стотици години. - Кръв изби по крайчеца на устата и. Пое си накъсана глътка въздух. - Щом е тук, значи маговете са го пуснали по петите ти. За да те убият!

Кал потрепера и си спомни лекцията на майстор Руфъс за елементалите под Магистериума. Колко са ужасяващи. Как нищо не може да ги спре.

- За да убие Алистър, имате предвид? - попита Джаспър.

- Нахлу в къщата - изсъска тя. - Искаше да му кажа къде сте. Не Алистър. Вие, четиримата.

Очите и се спряха на Аарън.

- По-добре ще е да бягаш, макарю.

Лицето на Аарън се вцепени от изненада.

- Да бягам от Магистериума? А не от Врага?

Устата и се изкриви в странна усмивка.

- Никога не ще успееш да надбягаш Врага на Смъртта, Аарън Стюарт - заяви тя и макар да изглеждаше, че говори на Аарън, гледаше към Кал.

Той отвърна на помътняващия и поглед.

- Внимавайте! - изпищя Тамара.

Металното чудовище Аутомотонес се спусна към къщата през разрушената стена. Вече бе наистина огромно. Протегна плоските си ръце и счупи покрива, издълбавайки дупка между стълбите и долния под, за да намери място за себе си. Кал извика и падна настрани, като едва се отърва от един падащ скрин. Той се строши на пода, а дрехите се разпръснаха.

Внезапно във въздуха се появи огнен щит, подобен на стена от живи пламъци. Той овъгли пода и подпали останките от тавана. Джаспър държеше огъня с огромно усилие, а Аутомотонес изрева и изщрака с масивните си челюсти.

- Върви - каза Джаспър на Кал. - Бягай! Ще ви настигна.

Кал съжали, че го е нарекъл страхливец. Изправи се от пода и тръгна с олюляване към края на къщата.

Аарън и Тамара го последваха. Тамара призова огнена топка, която засия в ръката и. Погледна назад към Джаспър и плитките и се разлюляха.

- Хайде, Джаспър - извика Аарън. - Сега!

Джаспър освободи огнената стена и се затича към тях, а металният елементал тръгна подире им. Тамара хвърли своята огнена топка към устата на чудовището. Олюлявайки се, точно тогава Джаспър излизаше на двора с Кал.

Бе видимо изтощен от огнения щит, който бе издигнал. Направи няколко крачки по ливадата и се просна. Кал пристъпи към него, но не знаеше какво да стори. Нямаше как да носи Джаспър и да тича. И сам едва бягаше, без да носи друг човек.

Тамара изтича по ливадата, следвана от Аарън. Зад тях бе Аутомотонес, който махаше с лапи към пламъците около себе си. Огънят на Джаспър явно бе обхванал част от мебелите и сега завесите, а вероятно и стените горяха. Цялата селска къща се бе превърнала във факла.