Холи Блек - Железният изпит

- Кал, не можеш - възрази Тамара и зарови пръсти в козината на Пакостник.

- Разбира се, че може - отвърна Джаспър. - Мислиш, че му пука за някого или нещо! Хайде да се връщаме в Магистериума.

- Млъквай - заповяда Аарън. - Кал, сигурен ли си?

Алма обаче се изсмя.

- Не ме разбрахте. Не искаме Пакостник, макар да е интересен. А Аарън.

- Е, не може да получите Аарън - отвърна Тамара.

- Без макар имаме само теории, но не и начин да ги изпитаме. Знаем, че не можеш да останеш сега, Аарън, но ми обещай, че ще се върнеш. Нека вълкът остане като заложник. После ще ни трябват само няколко часа от времето ти. Може би ще разбереш какво умееш да правиш, нещо повече от това да си защита срещу враг, с когото не воюваме. Може би тогава ще се присъединиш към нас.

Никой не отговори.

- Вълкът ще е добре - добави Алма.

- Хубаво - отвърна Аарън след дълга пауза. - Обещавам, че ще се върнем, но не може да задържите Пакостник. Не ви трябва заложник. Имате думата ми.

- Вярваме ти, макарю, ала не чак толкова. Хайде, деца. Решавайте. Можем да ви скрием или да ви предадем на маговете. Трябва обаче да знаете, че те ще ни дадат Пакостник в замяна на вас четиримата.

Кал не се и съмняваше в това. Вече не.

- Хубаво. Остава предишната сделка. Но не експериментирайте върху него.

- Отлично, съгласна съм. Хайде, следвайте ме! - Алма изглеждаше видимо доволна.

Тя ги отведе през задния вход на колибата. Минаха по зелената ливада между сградите. Кал се почувства ужасно уязвим. Видя как сенки се плъзгат покрай дърветата около сечището и чу силни гласове.

Майсторите викаха имената им. Докато бързаше зад Тамара, видя, че тя беше притиснала Джаспър с ръка на кръста и му пречеше да избяга в противоположната посока. Кал си помисли, че чува гласа на майстор Руфъс. Сграбчи Пакостник и го дръпна да върви по-бързо. Вълкът го погледна така, сякаш подозираше, че ще се случи нещо лошо.

Ако побегнеха към гората, щяха да ги хванат. Единственият им шанс бе да последват Алма, тази страшна жена, която бе работила с Константин Мадън и майстор Джоузеф, а сега искаше да експериментира с Пакостник. Тя вероятно бе достойна да се нарече черен лорд. А сега разчитаха на обещанието и да ги скрие.

Кал въздъхна и продължи напред. Алма извади връзка с ключове от шафранената си рокля и отключи вратата към централната сграда.

Незабавно ги порещнаха стряскащи звуци: лай, виене и плач. Сградата, в която бяха влезли, бе пълна с клетки с различни размери, а във всяка от тях имаше животни, обсебени от Хаоса - от кафяви мечки със завихрени очи до сиви лисици и дива котка, която изфуча точно когато Кал влезе в стаята.

- Това е най-ужасната зоологическа градина, която съм виждал - обади се

Джаспър.

- Значи тук ги държите? - попита Тамара и постави ръка на устата си.

Алма отведе Кал до една от клетките.

- Прибери вълка си вътре. Бързо. Искам да ви скрия и после да се разправям с маговете.

- Откъде да знаем, че ще удържите на думата си? - попита Аарън, явно забравил добрите обноски.

- Виж какви същества имаме, макарю - рече тя. - Те се намират трудно и се отглеждат още по-трудно. Ала ти си по-опасен от всичките. Не бихме те измамили. Трябва ни помощта ти.

Гласовете отвън се усилиха. Майстор Лемюъл спореше с друг маг.

Кал си пое дълбоко въздух, постави Пакостник в една клетка и позволи на Алма да го заключи. Тя взе ключа и го прибра в джоба си, след което ги отведе в друга стая, без прозорци и пълна с кутии.

- Останете тук, докато се върна. Няма да се бавя - увери Алма и затвори вратата. Чуха ключалката да щраква, а след това и отдалечаващите се стъпки.

Тамара се завъртя към Кал и Аарън.

- Как можахте да я оставите да вземе Пакостник! Той е нашият вълк!

- Моят вълк - напомни и Кал.

- Вече не - вметна Джаспър, загледан в ноктите си.

- А ти - обърна се Тамара към Аарън, - как се съгласи на онази глупава сделка. И двамата сте идиоти.

- И какво друго можехме да направим? - вдигна ръце Кал. - Трябваше да ни скрият и те го сториха. Ако избягаме заедно с Пакостник, докато спорят с майсторите, може да се изплъзнем, без да ни забележат. Така Аарън няма да трябва да се връща.

Аарън отвори уста да каже нещо, но Кал го сряза.

- Не ми казвай, че си дал дума. Това не се брои.

- Добре - отвърна Аарън.

- Няма да е лесно да измъкнем вълка ти. Вероятно клетките са с вълшебни ключалки - рече Джаспър.

- Прав е - съгласи се Тамара.

- Имам план - обяви Кал и надникна през ключалката на вратата. - Аарън, можеш ли да отвориш вратата?