Холи Блек - Медната ръкавица

- Ела - каза той на Пакостник.

Вълкът се поколеба и подуши въздуха. После предпазливо близна водата. Някога

Кал щеше да се подразни от това, но сега се радваше, че Пакостник не прави автоматично каквото си поиска.

- Кал? - чу някой да казва. Беше глас, който идваше от другата страна на каменната стена на банята му. Познат момичешки глас.

- Тамара? - почти изписука той. - Къпя се!

- Знам - каза тя, - но няма никого другиго тук, а ние трябва да поговорим.

- Не знам дали знаеш, но повечето хора се къпят без дрехи - отвърна той.

- Но аз съм от другата страна на стената! - възкликна тя подразнена. - Освен това тук е много влажно и прическата ми се разваля. Не може ли просто да поговорим?

Кал приглади собствената си мокра черна коса, отмятайки кичурите от лицето си.

- Ами добре, говори.

- Ти ме нарече лъжкиня - каза тя и болката в гласа и не можеше да се сбърка.

Кал потръпна и Пакостник го погледна строго.

- Знам - рече той.

- После се оказа, че ти си още по-голям лъжец - продължи тя. - Излъга за всичко.

- За да защитя татко!

- За да защитиш себе си - сопна се тя. - Можеше да ни кажеш, че си Врагът.

- Млъкни, Тамара.

- Кал, не искам да го казвам, но в банята няма други хора, които да ни подслушват. Само аз и ти сме.

- Аз не съм Врагът на Смъртта - отсече Кал и погледна към отражението във водата. Черна коса, сиви очи. Беше си Калъм Хънт.

Но все пак...

- Можеше да споделиш с нас истината за това, което ти е казал майстор Джоузеф, а не го направи.

- Не исках да ме намразиш - обясни Кал. - Ти си най-добрата ми приятелка.

- Пак излъга - изсумтя Тамара. - Аарън е най-добрият ти приятел.

- Но ти си най-добрата ми приятелка - настоя Кал. - Не исках да ме мразите. Имах нужда и от двама ви.

Когато Тамара проговори отново, звучеше по-малко ядосана.

- Държах само да ти кажа, че не желая да се лъжем отново.

- А може ли да лъжем други хора? - попита Кал и погледна към Пакостник, който размърда уши.

- Ако е важно - рече Тамара, - но не и един другиго. Трябва да си казваме истината. Става ли?

- Става - съгласи се Кал и Пакостник излая.

- Кал - каза Тамара, - има ли някой друг в банята с теб?

Кал въздъхна. Не очакваше да му се наложи да прави откровения толкова скоро.

- Пакостник - призна той.

- Кал! - възмути се Тамара. - Това е отвратително.

След това се разсмя. След секунда Кал също се разсмя.

След като Тамара и Кал се изкъпаха, той се отправи към стаята си по хавлия и сложи униформата си. След като се появи отново, Аарън вече бе там, чист, измит, облечен и похапващ нещо, напомнящо много на бледа круша.

- Какво е това? - попита Кал.

- Вълшебен плод - сви рамене Аарън. - Един от сребърните ученици го отглежда. Има вкус на сирене, но и на ябълка. Искаш ли един?

Кал направи гримаса. Видя, че зад Аарън има купчина от странни плодове, напитки и сладки от галерията, а също и нещо, което изглеждаше като саморъчно направени карти. В стъклен аквариум плуваше безока риба.

Аарън проследи погледа му.

- Да, някои хора се притесняваха за нас. Това са подаръци, задето сме се върнали, предполагам.

- Подаръци, които изискват да се върнем - отговори Кал.

Аарън се ухили. Няколко минути по-късно Тамара излезе от стаята си. Прическата и не се беше развалила. Косата и бе сплетена на тъмни гладки плитки, които носеше на главата си като корона. Златни обеци висяха от ушите и, като се разлюляваха при всяко нейно движение.

Тя се усмихна на Кал и той усети как стомахът му се свива. Извърна поглед, без да е сигурен защо.

- Готови ли сте за трапезарията? - попита тя.

Аарън отхапа за последно от вълшебния пещерен плод, като сви центъра му на две и го изяде. Погледна към Пакостник, чиято козина бе бухнала от банята. Ухаеше на сапун от зелен чай и изглеждаше нещастен заради това.

- Хей, пухчо - каза той.

Обсебеният вълк, всяващ ужас в сърцата на железните ученици, го погледна с въртящите си, тъжни очи. Кал се наведе да го потупа по главата.

- Ще ти донесем наденички от трапезарията - обеща той. - И ти заслужаваш да празнуваш.

Излязоха в коридора и завариха Джаспър да ги чака.

- Здравейте - рече той, сетне добави: - Канех се да похлопам на вратата. Всички в групата ми се държат странно и ме зяпат. Имам предвид, че съм герой, което е странно за тях.

- Какъв герой... - отвърна Аарън.

- И бездруго не исках да вървя до трапезарията сам - сви рамене Джаспър.

Тръгна след тях, докато крачеха към залата, и се разприказва с Тамара.

Започваше да изглежда така, сякаш мястото на Джаспър е при тях. Това бе лош знак за Кал. От друга страна, не можеше да е груб с него, тъй като Джаспър, противно на всякаква логика, пазеше тайната му.