Джоузефин Анджелини - Богиня

– Сега сме на път. Люк, чакай... – каза Орион, но беше твърде късно. Лукас беше затворил. Орион погледна смутено Хелън. – Съжалявам за това.

– Защо? Може би е по-добре той да си мисли, че сме спали заедно. Може би ще... – Тя млъкна, без да довърши, когато видя скептичното изражение на Орион.

– Той няма да те превъзмогне, Хелън. Независимо с колко мъже прекарваш нощта.

Хелън кимна, приемайки това. Орион хвърли поглед към нея и смени темата.

– Откъде взе дрехите? – попита.

– Един вид ги призовах в Подземния свят.

– Колко време беше тук долу? – попита той; започваше да става загрижен. – Какво стана?

Хелън обмисли дали да не разкаже на Орион всичко, което Хадес й каза. Но след нощта, която бяха имали току-що, как се предполагаше да каже на Орион, че майка му се е сражавала във война, която я беше довела до лудост, заради едно погрешно разбрано пророчество за място, което дори вече не съществуваше, да му се не види? Не знаеше дали някога ще е в състояние да му го каже. Вместо това просто сви рамене.

– Нека позная – той се извърна, за да изтръска пясъка от джинсите си. – Това е поредната дълга история. В някакъв момент ще трябва да почнеш да ми разказваш някои от тези твои дълги истории, знаеш ли.

– Знам – каза Хелън, като се изправи и се изтупа. – Просто ми трябва известно време първо да подредя всичко в ума си.

Хелън знаеше, че Орион може да види смущението, което кипеше в нея, но той не я притисна да му се довери. Вместо това се облече, а после се обърна към нея с протегнати ръце.

– Ще ме откараш ли? – попита с дръзка усмивка. Хелън обви ръце около него и издигна двамата във въздуха, смеейки се, докато го правеше. Окуражен от смеха й, Орион продължи да се шегува: – Капитане? Има ли питиета на борда на този полет? Май ми се намира една фалшива лична карта някъде.

– Фалшива лична карта? Защо да ти сервирам, щом току-що призна, че си непълнолетен?

– Значи има напитки – настоя той с престорено сериозен тон. – Не съм изненадан. Само виж всичките тези джобове, които си си „призовала“. – Той започна да опипва Хелън, като шеговито тикаше ръце в работните й панталони и тършуваше из якето й, сякаш от това зависеше националната сигурност. – От всички облекла на света, които можеше да си представиш, ти избираш нещо, което бих облякъл за лов. Никога не съм знаел, че си поклонничка на „Л.Л. Бийн“.

– Беше ми студено! – възкликна тя, почти крещейки от смях.

– И очевидно предпочиташ фланеления плат пред кожата.

– Какво мога да кажа? Аз съм от Нова Англия. Ние харесваме фланелен плат.

В този момент вече кръжаха над задния двор на семейство Делос и Хелън трябваше да се застави да престане да се кикоти и да се съсредоточи върху приземяването. Отново сериозна, тя залюля крака под тях.

– Ооо. Гумени ботуши. Много секси – каза Орион. Хелън отново изгуби контрол в последната секунда и те се търкулнаха на земята в хилеща се купчинка.

– Добре ли сте? – извика Мат с разтревожен глас.

– Всичко е наред. Добре сме – извика в отговор Хелън към Мат, който стоеше зад вратата на новата си кола, с все още включени двигател и фарове, сякаш беше изскочил от шофьорското място преди секунда.

Хелън се опита да се размотае от Орион и да си придаде представителен вид, но той продължаваше да я държи за коленете и глезените, така че тя не можеше да стои права.

– Значи това е станало с питиетата, предлагани по време на полета – каза Орион замислено, когато събори Хелън за трети път. – Капитанът ги е изпил всичките. Ама сериозно носиш на пиене, Хамилтън.

Хелън се опита да пледира за невинност, но тъй като не можеше да си поеме дъх, така и не успя да каже едно свързано изречение в своя защита.

– Вие двамата приключихте ли вече? — попита Мат. – Да не сте на девет години?

Хелън и Орион спряха да се занасят и се успокоиха.

– Ариадна ли ти се обади? – Хелън попита Мат.

– Хектор – отвърна той, като й помогна да се закрепи на крака.

– Къде е Клеър? – попита тя.

– Заключена в стаята си. Баба й не я пуска да излезе от къщата по това време – отвърна той, като се подсмихваше. – Някаква идея какво е прозряла Касандра?

– Повикала е Орион. Това е всичко, което знаем – каза Хелън. Тримата тръгнаха към гаража и страничната врата, от която се влизаше в кухнята.

– Хм – Мат хвърли поглед към Орион със сбърчено чело. – Хектор спомена нещо за Тиранина.

Хелън почувства как Орион настръхва и хвърли поглед към гърдите му, опитвайки се да разчете чувствата му. Той ги редуваше твърде бързо, за да може Хелън да открие някакъв смисъл в това, което виждаше, но от начина, по който той стискаше устни, й бе ясно, че събира смелост за битка.