Джоузефин Анджелини - Богиня

– Затова ли не можеше да видиш бъдещето ми? — обърна се Хелън към Касандра. – Когато започнах да се срещам с Орион в Подземния свят и да прекарвам много време с него, ти каза, че вече не можеш да виждаш бъдещето ми.

Касандра наклони глава на една страна, обмисляйки това:

– Предполагам, че може да е това. Богините на Съдбата не желаят да ми кажат нищо за Орион. Омразно им е дори да мисля за него.

– Хубаво – каза Орион. – Никога не съм ги харесвал. – Той сведе поглед и се усмихна към лицето на Касандра, сякаш току-що беше проумял нещо. – Е, затова ли вечно вървиш по петите ми из къщата?

Тя отвърна на усмивката му и кимна свенливо:

– Когато си наоколо, мога да се отпусна, защото знам, че няма да дойдат.

Хелън хвърли поглед към Кастор, Лукас и Хектор, които се споглеждаха разтревожено. Сърцата им бяха изпълнени с объркани, мъгляви чувства, сякаш нямаха представа как би трябвало да се чувстват заради това, което току-що бяха чули. На Хелън й се искаше да е била в стаята по-рано. Искаше да чуе това ново, преработено пророчество за Тиранина, за предпочитане – преди да го чуе Орион.

– А ти не се ли страхуваш от мен? — предпазливо го попита Касандра. Орион се ухили самодоволно.

– Някога била ли си в Тайланд? – Тя поклати бавно глава, смутена от напълно неочаквания му въпрос. — Нека просто да кажем, че съм ял ястия, по-стряскащи от теб. А също и по-едри от теб. – Касандра се изкиска, но насред кискането, изтощението я завладя и тя започна да се прозява. – Да, имам такъв ефект върху много хора – каза той, разсмивайки я отново насред прозявката. Орион се изправи с Касандра в обятията си. – Добре, мисля, че ти е време за лягане, котенце.

– Ще останеш ли с мен, докато заспя? – попита тя, вкопчвайки се в ръката му.

– Разбира се.

На излизане от вратата, Орион отправи към Хелън многозначителен поглед. Тя кимна, за да му даде да разбере, че ще му разкаже всичко, което е пропуснал, докато се грижи за Касандра. Щом той излезе от стаята, няколко души заговориха едновременно.

– Не мога да повярвам, че Богините на Съдбата си тръгнаха така – прошепна Ариадна на близнака си.

– Изглеждаше, сякаш този път ще я убият – отвърна рязко Джейсън.

– По-лошо е, отколкото си мислехме – настойчиво каза Палас на Кастор, прекратявайки всички странични разговори. – Ако Орион остане, сме слепи. Поне с Оракула имахме предимство пред боговете. Малко, но по-добре от нищо.

– Знам – отвърна Кастор с изопнато от напрежение лице.

– Той е добър човек. Всеки може да види това – упорито каза Палас. – Но добър или не, той е твърде опасен. Не може да остане при нас.

– Не. Не можете да отпратите Орион – ниско каза Лукас; очите му пронизваха баща му. Всички погледи литнаха към Лукас, изненадани, че тъкмо той би защитил Орион. Лицето му бе непроницаемо. – Той спаси живота ми и този на Хелън. Сега сме кръвни братя.

– Съгласен съм – каза Хектор с равен глас. – Орион се би редом с нас. Той е част от семейството ни – продължи и кимна към Лукас и Хелън.

– Само защото някой се е бил редом с теб, не се превръща в част от това семейство – каза Палас на сина си с повишен и раздразнен тон. – Твърде много разчиташ, че честта ти ще прави избори вместо теб, Хектор!

Хектор извърна очи от упорития поглед на баща си, отстъпвайки. Беше твърде почтителен, за да му се противопостави, дори ако Палас грешеше. Това вбеси Хелън.

– Тук не става дума за чест или за Орион – каза тя горчиво. Пристъпи към Палас и почувства как Лукас, Хектор и Джейсън се подреждат зад нея. – Става въпрос за Касандра. Твърде много се боите да погледнете бъдещето, без някой да ви каже какво да правите. Предпочитате да я оставите да страда, вместо да се наложи да се съмнявате какво следва. Всички тези приказки, че Орион е опасен, са извинение, за да можете да си задържите Оракула и да не се чувствате твърде виновни заради начина, по който се отразява това на собствената ви племенница.

Палас пристъпи към Хелън, с устни, извити в озъбена гримаса. Без да се стресне, Хелън вдигна брадичка към него, предизвиквайки го да я удари. Според нея тази схватка се задаваше отдавна. От първия миг, в който бе спрял поглед върху нея, Палас винаги бе виждал единствено Дафна. След толкова много години, в които винеше Дафна за убийството на брат си, той не можеше да спре. Палас винаги гледаше Хелън така, сякаш тя всеки момент щеше да предаде семейство Делос, и на нея й бе писнало.

– И за мен ли си мислиш същото, Хелън? Че бих оставил дъщеря си да преживее всички тези изтезания, за да мога аз... какво? Да се почувствам по-добре за утрешния ден? – попита Кастор тихо, като пристъпи между Хелън и Палас. Хелън почувства как Лукас сложи ръка на кръста й и се отпусна.