Джоузефин Анджелини - Богиня

– Кои са били те?

– Моргана и Атланта. Едната създаде Авалон, а другата – Атлантида. И двата им свята се разтвориха в мъглите или под вълните, когато създателките им бяха победени, но Потомците помнят онези земи и до днес. Особено Атлантида. Още загиват заради нея.

– Чакай. Искаш да кажеш, че Атлантида не съществува?

– Вече не. Всеки Създател на светове трябва да може да защити земите си срещу всеки нападател. И Моргана, и Атланта изгубили.

Хелън седна на влажния пясък, с глава в ръцете. Беше поела на плещите си много отговорности, защото нямаше друг избор, но това бе отвъд възможностите й.

– Не – каза тя, клатейки глава. – Не мога да направя това. Направила съм много, но това е прекалено.

– И какво е това? – попита Хадес. – Какво не можеш да направиш?

Хелън вдигна глава и погледна Хадес с празни, отчаяни очи.

– Не мога да се върна при останалите Потомци и да им кажа. че всички тези убийства, за да се доберат до Атлантида, са били напразни! – Гласът й придоби истерична нотка. – Какви бяха всички онези глупости от Оракула, че е останала само една Династия, и че тази „Една династия“ е ключът към Атлантида? Те се избиват помежду си вече от десетилетия, а ти искаш да се върна при тях и да им кажа, че всичко е било лъжа, че няма Атлантида? Не мога да го направя!

– Не е лъжа. Просто погрешно тълкувание на пророчеството – обясни Хадес спокойно. Тя се втренчи в него, парализирана от шока.

– Това не е достатъчно убедително – отвърна тя с изненадващо овладян глас. – Трябва да ми кажеш повече.

Той седна до нея на пясъка, достатъчно близо, та сенките да се разделят, за да може тя да види яркозеления цвят на очите му и една позната бенка, която висеше като тъмна сълза на извивката на една от съвършените му скули.

– Пророчеството беше изпълнено. Династиите наистина са едно, Хелън. – Хадес взе ръцете й между двете свои, обгръщайки ги в топлина. – Ти ще възродиш Атлантида, или Авалон, или Хелена – както предпочетеш да го назовеш – и щом твоят свят бъде създаден, ще решаваш кой може да влиза, кой трябва да остане или да си отиде, и как всеки жител ще възприема твоята земя. Наистина всичко зависи от теб.

– Това е твърде много за един човек – Хелън поклати глава, сякаш можеше да ограничи отговорността си, като я отхвърля достатъчно ожесточено. – Това е твърде много власт.

Хадес отметна назад качулката, която покриваше главата му, свали Шлема на мрака, и пропъди сенките, вкопчили се в него. На погледа на Хелън отвръщаше едно лице, което тя познаваше и обичаше нежно.

– Ще има много Потомци, които ще се съгласят с това изказване. Много същества, както смъртни, така и безсмъртни, няма да се спрат пред нищо, за да ти попречат да се възползваш от истинската си власт. – Яркозелените очи на Хадес бяха замъглени от тъга. – Ако построиш свят, множество сили ще се опитат да го срутят. Ти и твоите съюзници-Потомци ще трябва да се биете, за да го защитите, и много от вас може да умрат, точно както искат боговете.

– Тогава няма да построя свят.

Хадес взе ръката й:

– Богините на Съдбата ще се погрижат да нямаш избор.

– Не – Хелън клатеше упорито глава. – Отказвам да повярвам, че три стари вещици управляват живота ми. Няма да построя свят, ако цената е приятелите и семейството ми да са принудени да тръгнат на война. Ако никога не построя свой собствен свят, боговете няма да ни предизвикат и никой не трябва да се бие.

– Ти си смела и състрадателна, какъвто трябва да бъде един Създател на светове, и много се гордея с теб. Но към бреговете ти се приближава война, племеннице – каза Хадес печално. – Ти, подобно на съименницата ти преди теб, трябва да решиш как да я посрещнеш.

Пронизителният звън на мобилен телефон накара клепачите на Хелън неохотно да се разтворят. Навън още бе тъмно, а зората беше далече. Под нея Орион се събуди с разтърсване и посегна за джинсите си, преметнати на гърба на Хелън като шал. С пръсти, неумело суетящи се заради студа и сънливостта, той най-сетне успя да изрови телефона си от джоба и да отговори, преди да спре да звъни.

– ’ло? – изръмжа той с полусънен глас. – Здрасти, братле. Да, в безопасност е. Тук с мен е.

Хелън фокусира слуха си, за да може да подслушва.

– О, добре – каза Лукас по телефона с натежал глас. – Можете ли двамата да се върнете до къщата ми? Касандра се готви да направи пророчество. Питаше специално за теб, Орион. Не исках да прекъсвам нищо.

Очите на Хелън срещнаха тези на Орион, когато проблеснаха разбиращо.