Джоузефин Анджелини - Богиня

Орион се отпусна на пясъка и я придърпа върху себе си. Възпря водата, която напояваше кожата и косите им, така че веднага изсъхнаха, и се взря нагоре към звездите, докато Хелън проля няколко сълзи на безсилно раздразнение. След като тя се успокои, той натрупа върху тях захвърлените им дрехи, като все още я държеше върху себе си, за да я предпази от студения пясък. Тя вече бе твърде уморена, за да мисли ясно.

– Е, приятели ли сме? – попита той след продължително мълчание.

– Не ти се струва достатъчно, нали? – каза тя, докато сънят бързо настъпваше и започваше да я парализира. – Ние сме повече от приятели. Ние сме братя. Кръвни братя.

Гръдният му кош се разтърси от лек смях под бузата й и тя почувства как той прошепва „братя“, докато се унасяше в сън.

Последната мисъл на Хелън, преди да се унесе след него, беше, че бе спала така на някой плаж с друго момче преди. Но този път нямаше вдлъбнатина с формата на тялото й, в която да се вмести.

– Чичо! – провикна се Хелън.

– Тук съм, племеннице – отвърна Хадес любезно. Хелън се обърна и го откри да върви по безкрайния бряг в Подземния свят – онзи, който никога не водеше до океан.

Усмихна му се предпазливо, когато той се присъедини към нея.

– Благодаря ти, че дойде. Имам много въпроси. – Гласът й потрепваше несигурно. – Когато седя срещу себе си и други хора ме наричат с имена като „Гуинивиър“, ми се явява спомен, а не сън, нали?

– Правилно.

– Как?

Тъмният шлем на Хадес заблестя.

– Мъртвите имат възможности за избор. Не е нужно да остават в Подземния свят завинаги, ако не желаят. За да си тръгнат обаче, трябва да отмият спомените си в река Лета, преди да могат да се преродят.

– А когато докоснах няколко капки от водата на онази река? – попита тя, предчувствайки отговора.

– Житейските преживявания никога не биват унищожени. Реката помни. Душата ти е повикала онези спомени във водата и те са се присъединили към теб в този живот. Рядко е, но се случва понякога – каза той, а после извърна покритата си глава. – Защо не се облечеш?

– Да, вярно. – Смутена, тя скръсти ръце върху дантеления си сутиен. – Не знам как.

– Да, знаеш. Помисли, Хелън.

– Искам да нося топли, чисти дрехи – изрече тя отчетливо. Представи си солидно облекло, завършващо с подплатените галоши, които обикновено носеше в Подземния свят, и то мигновено се появи върху тялото й. Хелън вдигна очи към мястото зад сенките, където предполагаше, че ще са очите на Хадес. – Добре, първи въпрос. Как мога да правя това? Как мога да контролирам Подземния свят?

– Защото имаш общ талант с мен и с Морфей и Зевс, ако трябва да назова само неколцина – каза той твърдо. – Всеки от нас може да създаде един свят. Аз създадох Хадес. Морфей създаде земите на сенките. Фурните създадоха сухите земи. Зевс създаде Олимп, а Тартар е създала Тартар цели космически ери преди някой от нас да е съществувал. Тартар оставила границите на земята си отворени за всички, които споделят тази сила, макар че никой от нас никога не я е виждал.

– Но какво общо има това с мен? – избълва Хелън, чувствайки се напълно объркана. – Аз никога не съм създала нищо. Дори не стигнах до почетния списък.

– Не си създала нищо засега. Но ще го направиш, ако избереш да го направиш – каза той с леко кискане, което й беше натрапчиво познато. – И преди е имало други Потомци с този талант. Вие ги наричате Търсачи в дълбините, но това всъщност не е правилното име, тъй като описва само позволението, което дадох на Потомци от твоя вид да могат да идват при мен за помощ. Доколкото мога да предложа помощ, във всеки случай – каза той, с глас, натежал от съжаление. – Дотук провалих всички ви.

– Моят вид? – Дланите на Хелън започнаха да се потят. – Какъв вид съм аз?

– Ти си Създателка на светове, Хелън. Имаш силата да изградиш земя за всеки, който искаш да влезе в нея. Твой собствен свят, който се придържа изцяло към твоите правила. Вечна младост. Удовлетворение. Или вечни изпитания и страдания – каквото според теб ще свърши най-добра работа.

Обгърна ги крехка тишина, докато Хелън попиваше чутото.

– Но... това е... просто... ужасно! – изпелтечи тя, за миг дробовете й останаха без въздух. – Виждал ли си поезията ми? Не мога да оформя нов свят – ще бъде истинска катастрофа! Не можеш ли да намериш някой, който поне умее да рисува , или нещо подобно?

– Съжалявам, Хелън, но Богините на Съдбата не даряват често точно този талант. – Хадес се усмихна, преди да стане отново сериозен. – Всъщност преди теб е имало само двама Потомци, които се научили как да използват таланта достатъчно добре, за да създадат свои собствени земи, и дори тогава тези светове изтраяли само за кратко.