Джоузефин Анджелини - Богиня

– Беше най-плашещото нещо, което ми се е случвало – призна той апатично.

Хелън искаше да го разпитва още за белезите му и за братовчед му Корвус, но от вцепененото изражение на лицето му разбра, че Орион бе задълбал в достатъчно болезнени спомени за една нощ. Освен това не знаеше дали самата тя може да понесе да чуе още нещо точно в този момент.

– Знаеш ли какво ме плаши? – попита тя след дълго мълчание. – Океанът.

Орион се засмя меко:

– А не Тартар?

– Татрар е противно място – съгласи се Хелън с решително кимване. – Но океанът наистина ме ужасява.

– А какво ще кажеш за всичко, което току-що научи за мен? – попита той тихо. – И това ли те ужасява?

– Не – отвърна тя. Помисли си как бащата на Орион го беше оставил да се оправя сам. Как този тип Корвус го беше преследвал, когато Орион е бил още дете, и как на практика през всяка секунда от живота си той е знаел, че никога няма да получи нищо дори наподобяващо обич от хората, за които се предполагаше, че трябва да се грижат за него. – Обаче наистина ме вбесява.

Потънаха в приятно мълчание, всеки – отдаден на собствените си мисли.

– Благодаря ти – каза Орион след дълга пауза. Започна да развързва ботушите си.

– Какво правиш? – озадачено попита тя, когато той ги изрита.

– Първо, мисля, че е направо жалка работа това, че си израсла на остров, а се плашиш от водата – каза той, като се изправи и свали якето си. – Втори, мисля, че и за двама ни е време да спрем да се страхуваме. – Посегна надолу да й помогне да стане от пясъка. – Ще те науча да плуваш.

– Сега ли? Чакай – избъбри тя, като го дръпна за ръката. – Не мисля, че мога да направя това.

– Можеш и още как. – Той й се ухили – отново върнал се към милата си, закачлива същност. – Сега си съблечи дрехите.

Хелън се засмя, но когато той свали ризата си и тя видя белезите на гърдите му, смехът й замря. След един кратък миг тя взе решение и скочи на крака.

– Защо не? – Тя изрита обувките си и изхлузи тениската си през главата. – Убих цял проклет мирмидонец. Та една акула ли ще ми се опре?

– Това е моето момиче – каза той, като изхлузваше джинсите си. Хелън направи същото и веднага затрепери на студения въздух.

– Ще умра ли от хипотермия там долу?

– Не и с мен. Тази вода ще ти се стори като топла вана – обеща той и хвана ръката й. – Готова ли си?

– Не мога да повярвам, че правя това! – изпищя радостно Хелън и те затичаха към тъмния океан. Точно преди да посрещне първата вълна, Хелън спря като закована, като едва не изтръгна ръката на Орион от ставата. Затанцува нагоре-надолу на пръсти.

– Не. Не мога да направя това! – изпищя тя.

Вълната се раздели и мина покрай нея и Орион, като Мойсей и Червено море.

– Благодаря – усмихна му се с облекчение. – Направо ме хвана шубето. – Забеляза, че лицето му беше застинало, а очите му бяха широко отворени.

– Не го направих аз – каза той, като гледаше как водата потича обратно около тях, без да докосва кожата им. – Ти го правиш.

Хелън спря да отблъсква мислено водата и вместо това си представи как я докосва. Невидимата преграда, която удържаше водата, рухна и една вълна нахлу, покривайки Хелън и Орион до кръста. Тя вдигна поглед към Орион с извинително изражение.

– Да... значи забравих да спомена, че, един вид, поех някои от талантите ви, когато тримата станахме кръвни братя – каза тя предпазливо. – Поне така мисли Лукас.

– Бих казал, че е прав – отвърна Орион, като изгледа странно Хелън.

– Това, което не разбра, беше защо – каза Хелън, като хапеше долната си устна. – Някакви теории?

– Относно това защо си безумно силна? – попита той разсеяно. – Представа си нямам. Но имам чувството, че са замесени Богините на Съдбата.

– Какво? – попита тя предпазливо. – Ядосан ли си ми?

– Не. Въпросът е просто, че имам талант, който не бих пожелал на никого – каза той тихо. Нова вълна се надигна около тях.

– Можеш ли да предизвикваш земетресения, Хелън?

– Не знам. Къде се усещат? – попита Хелън, знаейки, че той ще разбере какво има предвид. Чувстваше мълниите ниско в корема. Усещаше гравитацията дълбоко в отделните си клетки на най-малкото ниво и предполагаше, че земетресенията трябва да се долавят някъде в тялото като тези други усещания. Орион се приближи до нея със сериозно лице.

– Тук – той леко прокара ръце нагоре по вътрешната страна на голите й бедра. – Все едно яздиш кон с големината на цял континент – добави с нисък глас. Хелън сложи ръце на раменете му; коленете й внезапно се подкосиха.