Джоузефин Анджелини - Богиня

– Каза, че е мъртва – прошепна Хелън. Орион поклати глава.

– Ти прие, че е мъртва, когато ти казах, че съм Глава на Римската династия, но смъртта не е единственият начин, по който една Династия се сдобива с нов Глава – той извърна поглед. – Тогава не те познавах достатъчно добре. Срамувах се твърде много, за да ти кажа...

Хелън кимна, спирайки го. Не беше нужно да й обяснява постъпките си.

– Всичко е наред – каза тя тихо.

В къщата светна друга лампа и Хелън и Орион рязко обърнаха глави да погледнат в прозореца.

Хелън видя обезумяла жена с дълга кестенява коса да слиза по стълбите по нощница. Боса и разчорлена от съня, раздърпаният й вид само допълваше привлекателността й. Беше към четирийсетте, но формите й още бяха като на момиче от онези в списанията. Червеникавокафявата й коса танцуваше около нея в облак от гъсти, меки като коприна къдрици, за чието постигане на повечето жени са им нужни часове със сешоар и маша. Бяха къдриците на Орион, а дългите, добре оформени извивки на мускулестите й крайници притежаваха същия баланс, същите съвършени пропорции като неговите.

От начина, по който формите й наполовина преливаха от нощницата й, точно колкото да привлича вниманието, макар очевидно да не си даваше сметка за този факт, Хелън предположи, че тази жена вероятно пак щеше да изглежда съблазнителна, дори ако се беше сгромолясала презглава надолу по стъпалата. Тя беше по-дребна, женска версия на Орион и поради това бе съвършеното изкушение за противоположния пол. Всичко у нея просто крещеше, че тази жена е Леда, дъщеря на Афродита и майка на Орион.

– Той е тук! – изхриптя тя, източвайки до прозореца. Орион дръпна Хелън от кръгчето светлина точно когато Дедал скочи от креслото си и дръпна Леда обратно, преди тя да успее да погледне хубаво навън. Дори отдалече, Хелън видя дивото изражение на лицето й. Очите й бяха отворени толкова широко, че се виждаше бялото им, и се въртяха като на подплашен кон. Хелън потръпна неволно.

– Тук няма никой, любима – каза Дедал с уморен глас, като хвана Леда за раменете и я отведе от прозореца.

– Адонис! Мога да усетя мириса ти там навън! – изпищя истеричната жена, борейки се ожесточено със съпруга си, за да се отскубне. – Няма да ти позволя да убиеш бебето ми!

Сега Дафна се беше изправила и улови Дедал за раменете; двамата оформиха с телата си клетка около Леда. Притиснаха я от различни посоки, използвайки тежестта си, за да удържат ръцете й и да й попречат да скубе косата си и да дере лицето си. От внимателния, но почти клиничен начин, по който Дедал и Дафна вършеха това, Хелън се досети, че го бяха правили много пъти преди.

– Ще те убия, ако се опиташ да нараниш бебето ми! – нададе вой Леда, вече ридаеща, с глас, накъсан от неподправена лудост. – Ще те убия със собствените си ръце!

– Адонис е мъртъв, Леда! Брат ти е мъртъв! – изкрещя Дафна, за да надвика Леда, докато обезумялата жена спря да се съпротивлява и започна да се отпуска.

– Невръстният ми брат – каза Леда, успокоена за миг от объркването си. – Моето бебе. Мъничкият ми брат. Но кое какво е? Знам, че убих един от тях. Кого избрах?

Леда започна да се люлее напред-назад, тихо припявайки думите: „Моето бебе. Мъничкият ми брат“ отново и отново, докато Дедал и Дафна се опитваха да я успокоят. Всеки път, щом повтореше жалната мантра, гласът й се усилваше с един тон, докато накрая крещеше.

– Измъкни ме оттук, Хелън – прошепна треперливо Орион. Хелън го погледна и видя по лицето му безшумно да се стичат сълзи.

Тя незабавно обви ръце около него и двамата се изстреляха във въздуха, оставяйки след себе си неутешимите вопли на Леда. Орион зарови лице във врата на Хелън. Тя почувства как горещите му сълзи се стичат по кожата й и бързо изстиват в оредяващия въздух, докато набираха височина.

Треперещи, те кръжаха високо над океана, вкопчени един в друг. Орион не издаваше нито звук. След години на упражнения, както предполагаше Хелън, той бе станал добър в заглушаването на собствените си викове, докато не останеше нищо – нито дори потрепването на диафрагмата му, – само бързото и дълбоко пулсиране на сърцето му. Хелън го придърпа по-близо и го отнесе от кошмара, макар да знаеше, че никога няма да е достатъчно надалече, за да оправи нещата.

Отправяйки се на юг по крайбрежието, тя отведе двама им до красив малък плаж някъде около Кейп Ан в Масачузетс и се сниши към земята. Седнаха един до друг на пясъка, той – зареял поглед към водата, а тя – загледана в профила му.