Джоузефин Анджелини - Богиня

– Адонис и майка ми били близки – каза той накрая. – Обичали се много – докато тя се влюбила в баща ми. Всички Династии, но най-вече Римската, не позволяват на Потомци от различни Династии да имат деца, от страх, че така ще се създаде Тиранинът. – Тук Орион замълча и посочи печално към себе си. – Когато майка ми забременяла с мен, Адонис дошъл да ме убие – а също и нея, предполагам, тъй като тя още ме носела в утробата си. Но вместо това майка ми убила него.

Хелън се облегна на рамото на Орион и се загледа към тъмните вълни, които се разбиваха по плажа. Беше се досетила, че е нещо подобно, но усещаше, че в историята има нещо повече. Матовите цветове, които се промъкваха навън от гърдите на Орион, бяха мрачни и натежали от вина и съжаление.

– Най-лошата част дойде по-късно – продължи Орион с напрегнат глас. – Нали знаеш как членовете на всяка Династия имат определени физически характеристики? Винаги има някой, отклоняващ се от общото – например Лукас, Джейсън и Ариадна – който не изглежда като членовете на Династията си. Като цяло обаче хората от Ливанската династия са руси и изглеждат като бащата на Лукас. – Хелън кимна. – Знаеше ли също и че във всяко поколение има няколко специфични личности, които се повтарят отново и отново? Те са почти точни копия на героите, сражавали се при Троя. Веднага щом някой от тези главни герои умре, се ражда друг, за да заеме неговото или нейното място.

– Не, не знаех това. – Хелън прехапа устна, опитвайки се да смели това. — Не мисля, че и семейство Делос го знаят, иначе щяха да ми го обяснят.

– Атинската династия отдавна разбрала това, но Тиванската може и да не е. Тиванците винаги са имали много вариации в рода си и вероятно още не са успели да забележат повтарящия се модел. Твоята Династия, тази на Атрей, е единственото изключение. Вие предавате архетипа на Елена от майка на дъщеря, но за нас, останалите, точно копие на друг образ може да се появи само ако първо умре главно действащо лице.

– Сякаш Богините на Съдбата трябва да запълват състава на актьорите с бебе, когато някой от водещите образи умре – каза Хелън замислено. – Ти изглеждаш точно като Еней, знаеш ли.

– Да, помня как Автомедонт ме нарече „Военачалникът Еней“ точно след като ти го порази с мълния – каза той, усмихвайки се леко. В миг той сбърчи лице: — Я чакай. Откъде можеш да знаеш как е изглеждал Еней?

– Дълга история – Хелън махна пренебрежително с ръка. – Продължавай сега с твоята.

– Ами ако не броим Еней, има още някой, чието точно копие съм.

– Чичо ти Адонис. — На Хелън дори не й се наложи да мисли върху това. Знаеше колко жестоки са Богините на Съдбата, а по някаква причина изглежда бяха особено жестоки към Орион. Сякаш му имаха зъб.

Веднага щом си помисли това, тя предположи причината, поради която Еней беше един от малцината оцелели мъже на Троя. Той беше избягнал съдбата. По някакъв начин именно този герой се беше измъкнал от участта си. Хелън се запита как, за Бога, някой можеше да направи това, но отложи тази мисъл за по-късно, докато Орион продължи:

– Всичко беше добре, докато бях още бебе, но щом пораснах малко, майка ми започна да ме бърка с брат си. – Той млъкна и преглътна. – Започна да гледа на мен като на враг. От осемгодишен не можех дори да се доближа до нея. А баща ми не можеше да я остави сама задълго. Затова ме заряза да се грижа сам за себе си през повечето време.

Хелън чуваше горчивината в гласа му, макар че той се опита да я смекчи. Хрумна й една мисъл. Почувства как всички косъмчета на тила й настръхват и под кожата й избликна горещ гняв. Гласът й трепереше, когато проговори:

– Майка ти ли ти нанесе тези белези, Орион?

– Не – каза той остро. – Братовчедът на майка ми, Корвус. Той не искаше да наследя майка ми, когато стана ясно, че тя вече е твърде увредена психически, за да бъде предводител. Към мен предяви претенции Атинската династия и мнозина от братовчедите ми все още не смятат, че е редно да предвождам Римската династия. Корвус тръгна да ме преследва, когато бях на единайсет. Загуби.

Хелън видя в гърдите на Орион да гори тъмен огън. Черни пламъци ближеха сърцето му. Убил е братовчед си , помисли си тя. Орион е бил само на единайсет години, когато е убил човек. Хелън поклати глава и реши да се придържа към тема, която наистина бе в състояние да проумее на този етап – майка му.

– Майка ти някога опитвала ли се е да... нали знаеш... да те убие? – попита Хелън внимателно. Орион само кимна, с очи, приковани във вълните. Хелън обърна глава и погледна обратно към водата заедно с него.