Джоузефин Анджелини - Богиня

– Не – призна тя, като сведе поглед. – Не мисля така за теб, Кастор.

– Здравето на Касандра винаги е било една от най-големите ми грижи. Но истинският проблем за нашия вид е Тиранинът. Винаги е бил – продължи Кастор, обръщайки се към групата. – Знам как се чувствате всички по отношение на Орион и мисля, че тези чувства ви пречат да видите истината.

– Не отново това! – изпухтя Хелън. – Орион не е проклетият Тиранин, ясно?

– Чакай, Хелън – Мат вдигна ръка. – Все още не разполагаме с всички факти. – Той се обърна към Кастор. – Какво каза Оракулът за Тиранина, преди да стигнем тук? Някой записа ли го дума по дума?

– Аз – каза Ариадна иззад бюрото на баща си. В цялата суматоха Хелън дори не я беше забелязала там как пише бясно. – Записах по-голямата част от него и на телефона си. Но не искам отново да чувам това. А вие?

Мат поклати глава. Протегна ръка да вземе листовете. Хелън четеше през рамото му заедно с него, докато Ариадна обясняваше:

– Тя повтори първия ред стотина пъти, затова добавих многоточието след него. Мисля, че Касандра се опитваше да ги отблъсне, докато можеше. – Ариадна сведе очи за миг, овладя се, а после посочи твърдо към записките. – Сложих знак за начало на нов абзац всеки път, когато я обсебеше нов глас. А там най-отдолу подчертах в синьо думите, които всички изричаха в един глас.

Тиранинът се надига...

Великият цикъл, забавил се от три хиляди и триста години, е почти завършен. Кръвта на Четирите династии се е смесила и цял Олимп се съдържа в едно. Времето е дошло. Децата трябва да съборят от власт родителите – или да бъдат погълнати от тях…

Героят.

Любовникът.

Щитът.

Тиранинът – те излязоха на сцената.

Воинът чака зад кулисите, ще се присъедини последен към битката.

Тиранинът ще се надигне с безпределна сила. Един избор ще реши съдбата на всички.

Немезида изпрати своя съсъд да ни ослепи! Тъмнина! Настъпва тъмнина! Той трябва да загине или всичко ще бъде унищожено!

В този момент Хелън и Мат спряха да четат и вдигнаха поглед един към друг, със сбърчени чела. Този последен ред вече го бяха чули и двамата – докато влизаха в библиотеката с Орион. На Хелън „съсъд на Немезида“ и „настъпва мрак“ й звучаха зловещо. Ако тук Богините на Съдбата говореха за Орион, описанието, направено му от тях, определено не работеше в негова полза.

– Тази Немезида зла богиня ли е, или нещо от този род? – Хелън попита полугласно Мат, вярвайки, че той е направил повече проучвания от нея, както обикновено.

– Не, не е зла. И е далеч по-стара от боговете – отвърна Мат. – Тя е дъщеря на Никс, като Богините на Съдбата.

– Значи Немезида вероятно е сестрата с воала, за която говореше Касандра? – попита Хелън с надежда, като се огледа наоколо.

– Възможно е – отвърна Кастор.

– И това е единственият път, когато и трите Богини на Съдбата са проговорили в един глас? Този последен ред? – настойчиво се обърна Мат към Ариадна.

– Да. Бяха много развълнувани – отвърна тя.

– Точно тогава влязохме в кухнята – каза Хелън, схванала накъде бие Мат. – Цялата тази част за Немезида и тъмнината може да е само защото вече не са можели да виждат, защото влезе Орион.

– Орион може да е блокирал пророчеството им – продължи Мат оптимистично.

– Следователно, разбира се, Богините на Съдбата ще го искат мъртъв. Опитват се да го убият още отпреди да се роди. Още отпреди това всъщност. – Хелън млъкна и поде отново, опитвайки се да обясни: – Богините на Съдбата са набелязали Орион още от Троя насам, защото се измъкнал жив, когато бил Еней. Избягал от съдбата. Единственият начин, по който Еней би могъл да направи това, е ако Немезида също го е закриляла.

Накъдето и да погледнеше, Хелън виждаше объркани и разтревожени лица. Разтри очи, знаейки, че обърква всичко и че вероятно повече проваля шансовете на Орион, отколкото да ги подпомага. Умолително хвърли поглед към Лукас.

– Лъжа ли? – попита го, позовавайки се на уменията му като Търсач на истината.

– Не – отвърна Лукас незабавно. – Тя не лъже.

– О, разбира се – Палас вдигна раздразнено ръце. – Е, очевидно е каква роля са ти вменили Богините на Съдбата, Лукас. Ти си Любовникът. Би направил всичко за Хелън.

– Да, бих – призна Лукас брутално искрено. – Но тя все пак казва истината.

– Каквото знае от нея – каза Кастор безстрастно. – Съжалявам, синко, но само защото Хелън мисли, че нещо е вярно, това не го превръща в истина. – Тонът на Кастор не бе агресивен. Просто ги караше да осъзнаят съществуването на пролука, за която очевидно бе размишлявал дълго време.