Джоузефин Анджелини - Богиня

– Къде отивате?

Орион и Хелън подскочиха при неочаквания звук. Касандра се появи от сенките, промъквайки се безшумно, с немигащи очи. Хвърли поглед от Орион към Хелън, а после — към входната врата, пред която стояха.

– Отиваш ли си? – унило попита тя Орион.

Очите на Касандра бяха големи и лъскави в сумрачния коридор, като две неподвижни езерца от дълбока вода в сенчеста гора. Разсеяна от странно блещукане, Хелън погледна надолу към гърдите на Касандра. Едно-единствено сребристо кълбо привлече погледа й. Като пълна луна през зимата, то висеше в среднощно тъмната вътрешност на мъничкия гръден кош на Касандра и сияеше в призрачносин цвят, който танцуваше по бледите й бузи.

Самотно като камък в космоса, помисли си Хелън, взирайки се в кълбото. Това е сърцето й.

Когато погледна към Орион, очаквайки да го види съсредоточен върху сребърния проблясък от същината на Касандра, Хелън шокирано го видя да се усмихва щастливо – възможно най-слънчев и светъл. Сякаш мразът, който Хелън видя в Касандра, беше невидим за Орион.

– Хей, котенце – каза Орион, като се наведе и се ухили на Касандра.

Касандра не възрази на прякора, който й беше дал. Всъщност, изглеждаше, че й харесва, което беше напълно озадачаващо. Тя се усмихна на Орион и сребристата светлина в гърдите й се разля навън във вълнист танц по лицето й, надолу по ръцете й и навън към краищата на сплетената й коса.

– Каза, че ще поостанеш. – Погледът на Касандра бе прикован в Орион. – Каза, че ще ми направиш звънче.

Орион отметна глава назад и се засмя; белите му зъби проблеснаха в сумрачното антре:

– Вече го направих. Но няма да те насилвам да го носиш, ако не ти харесва.

Той измъкна от джоба си дълга, искряща, гладка като коприна пурпурна преплетена връв. Беше обсипана с миниатюрни камбанки, по-дребни от слънчогледови семенца. Очите на Касандра светнаха.

– Харесва ми – каза тя въодушевено.

– Никога преди не съм чувал за коте, което настина да иска да носи звънче – каза Орион с комична гримаса. Направи знак на Касандра да протегне китката си и когато тя го направи, започна да увива дългата връв отново и отново, при което образува многопластова, звънтяща ръкавица.

– Наистина е прекрасно – възкликна Хелън, когато Орион започна да връзва на възел гривната към китката на Касандра. Материалите бяха прости, но крайният резултат беше изненадващо стилен. На самата Хелън й се искаше такава гривна. – Кога успя да я направиш?

– О, нали знаеш. Тук-там – отвърна той със загадъчна усмивка, с поглед, съсредоточен върху задачата. – Правех бижута за туристите едно време, когато скитосвах из Индия и Тибет. Просто за да изкарам някоя пара. Станах добър в правенето на такива неща. – Той свърши с връзването на гривната и пусна китката на Касандра.

– Кога си бил в Тибет? – попита Хелън, изненадана и малко обзета от завист. Винаги беше искала да отиде там.

Орион прикова очи в нейните, здраво стиснал устни. Хелън хвърли поглед надолу към гърдите му, но той правеше онзи номер с отмъкването на цветовете, преди Хелън да може наистина да ги види.

– Ще поговорим за това, когато излезем довечера – рече той накрая.

– Добре. Но трябва да ме научиш на онзи прикриващ номер със завихрянето, иначе не отивам никъде с теб – каза тя, като посочи първо към гърдите му, а после към своите. — Тук съм в наистина неизгодно положение.

– Значи наистина си тръгваш – попита неспокойно Касандра, като се обърна към Орион. – Вие двамата на среща ли излизате?

– Не точно – каза Орион, взирайки се в Хелън със загадъчна усмивка. Хелън нямаше представа какво е намислил, затова просто сви рамене.

– Не заминаваш задълго, нали? – настоя Касандра; в гласа й се прокрадна отчаяна нотка.

– Няма начин – отвърна Орион. Хвана игриво ръката й и я разтърси, при което звънчетата на новата й гривна прозвънтяха за миг. – Ще се върна, преди да се усетиш.

– Хубаво – каза Касандра, изричайки думата като въздишка на облекчение. Забеляза Хелън да я наблюдава внимателно и изправи рамене. – Хектор каза, че т-трябва да се държим заедно. М-мисля, че е прав.

Да я убиеха, Хелън не можеше да си спомни Касандра да е заеквала някога преди и се запита дали беше прозряла нещо за излизането й с Орион. Може би за тях бе твърде опасно изобщо да напускат имението на семейство Делос? После Хелън си спомни, че Касандра не беше направила дори едно-едничко пророчество от цели дни насам. От Хелоуин насам , помисли си Хелън.