Джоузефин Анджелини - Богиня

В някакъв момент по-късно Хелън отклони вниманието си от чинията за достатъчно дълго, за да забележи, че Джейсън и Клеър се бяха присъединили към тях на масата. Клеър носеше със себе си вестник.

– Тя откри нещо – каза Джейсън сериозно.

– Не е хубаво – предупреди Клеър. Отвори вестника и им показа една статия. – Три вулкана са изригнали нощес в Европа.

– Това не звучи нормално – отбеляза Кейт.

– Не е – отвърна Джейсън. – Особено след като един от вулканите е бил угаснал от хиляди години.

– Хефест? – предположи Анди.

– Така смятаме – потвърди Клеър, поглеждайки Джейсън.

– Но защо му е да предизвиква изригвания на вулкани? Просто защото може? – настоя Анди.

– Не. За да изкове оръжия за Олимп – отвърна Лукас. Няколко души заговориха едновременно. В суматохата Хелън съзря шанс да поговори насаме с Орион. Преметна крака и възседна пейката, правейки му знак с брадичка да я последва навън в коридора.

Докато минаваше, видя Лукас да вдига поглед към нея. Гледаше я така, сякаш тя е ширналото се синьо небе, а той го наблюдава как рухва.

Нещо ярко и красиво в него сякаш догоря и се превърна в сажди. Болка и обида с цвят на пепел се размазаха около Лукас като мъгла, затъмниха въздуха и опариха очите на Хелън.

Тя стисна челюст и се насили да продължи, отправяйки се сляпо към входната врата. Почувства как Орион обвива пръсти около ръката й. Бяха до палтата, окачени в предния коридор, когато той най-накрая я смушка и я обърна да го погледне в лицето.

– Какво става с теб? – прошепна той. – Бих могъл да се закълна, че току-що си видяла...

– Как части от вътрешностите на Лукас изгарят и излизат от кожата му ? Или говориш за това, как Хектор буквално засия, когато се влюби лудо в момиче, което го мрази? Защото аз току-що видях и двете неща да се случват – прошепна Хелън безумно. – Сякаш всяко нещо, което всеки чувства, се разплисква из вътрешностите му и аз мога да го видя! Напълно сигурна съм, че не би трябвало да мога да виждам вътре в хората!

Орион отстъпи назад, зашеметен за миг, а после кимна, приемайки чутото. Хелън вдигна умолително поглед към него.

– Какво, по дяволите, става с мен? – изписка тя. – Мога да виждам любовта , Орион, и това ме побърква.

– Да, любовта е способна на това – каза той вяло. Хелън подскачаше на пръсти, нетърпелива да чуе някакво обяснение или успокоение – всъщност, каквото и да е. Той сложи ръце на раменете й и ги стисна успокояващо. – Виждаш емоциите. Това е напълно нормално. За членовете на Римската династия, във всеки случай.

– Новина-изненада. Аз не съм от Римската династия.

– И това е големият проблем, нали?

– Лукас ми каза веднъж, че Потомците се раждат с всичките си таланти. Чувал ли си това да се е случвало някога преди?

– Какво? Някой Потомък да отнесе такъв голям бой, че да се събуди с нов талант? Не, не съм. – Той потърка с длани ръцете й над лактите няколко пъти, а после я притегли в прегръдка. – Трябва да има обяснение. Ще го проумеем.

– Не искам да го проумявам – изръмжа Хелън; думите й прозвучаха приглушено в гърдите му. – Искам да се махне. – Тя се отдръпна назад и вдигна поглед към него. – Как издържаш ? На мен обикновено ми е достатъчно трудно да се справя дори със собствените си емоции. Какво, да му се не види, се предполага да правя с тези на всички останали?

– Свиква се – отвърна той с леко свиване на рамене. Хелън го изгледа със съмнение и той се изкиска. – Добре де, не се свиква – призна. – Но определено ставаш по-добър в блокирането им.

– Знаеш ли какво? Това е гадно . Точно започвах да хващам цаката на всички други неща, които мога да правя – каза тя, като вдигна ръце в жест на безсилие. – И имам чувството, че се събудих онзи ден, принудена да се справя с целия този нов куп магически трикове, но без инструкции как да върна проклетия заек обратно в шапката.

– Какво имаш предвид? Какво друго става там вътре? – попита Орион, като потупа леко Хелън с показалец по връхчето на носа.

– Не знам – каза Хелън с раздразнена въздишка. – Честно ли? Точно сега съм толкова объркана, че нямам никакво понятие какво да правя.

Орион се усмихна и се облегна назад на стената, оставяйки погледа си да се зарее замислено надолу. Хелън се взря в него за няколко мига, просто наслаждавайки се на компанията му и на факта, че е там с нея. Не. По-хубаво. Беше там за нея.

Орион й беше спасявал задника вече толкова много пъти, беше я слушал как хленчи, когато не можеше да проумее нещо. Беше я последвал до ада и обратно и въпреки това все още не даваше вид да му е писнало от нея. Признателността, която изпитваше към него, и към силата, довела го в живота й – какво и да бе тя, – беше огромна. Той усети потопа от чувства и стреснато вдигна поглед.