Джоузефин Анджелини - Богиня

– Момчета. Това е Анди.

Лукас и Орион се усмихнаха и се представиха. Анди незабележимо местеше поглед напред-назад между двамата зашеметяващи млади мъже – несигурна кого й се иска да зяпа повече. Хелън се засмя, напълно съчувстваща на затруднението на Анди – очите на Лукас или устните на Орион? За самата нея бе проблем да реши дилемата. Хелън затисна устата си с длан, но не и преди да изсумти. Странният изблик й спечели два бдителни погледа.

На Хелън й хрумна, че всички емоции, които бе способна да улавя толкова лесно, не бяха очевидни за другиго – освен за Орион. Когато хвърли поглед към него, тя го видя да я изучава внимателно и страхът й се върна. Тя оформи с устни думите: „Трябва да поговорим“. Орион кимна веднъж в отговор.

– Закуската изстива – отбеляза Ноел.

– Може би това е лоша идея – каза Анди, като клатеше глава. – Не би трябвало да съм тук.

– Семейството ти може ли да те защити? – попита Лукас направо.

Анди сведе поглед към краката си.

– Не – отвърна тя. – Аз нямам семейство като вас. Имам адвокат и банкова сметка. Сирените не са точно от тези, дето стават за отглеждане.

– Тогава оставаш тук с нас. Сега сядай и яж – заповяда Ноел с онзи тон, който прекратяваше дискусиите.

Всички се настаниха на пейката или придърпаха столове и започнаха да си подават чинии. Хелън се озова между Орион и Лукас, но това не беше неловко или смущаващо. Струваше й се правилно, сякаш мястото на всички е именно тук, заедно, на тази маса.

Хелън осъзна, че тримата бяха обвързани от нещо повече, не само от взаимно уважение и привличане. Сега тя, Лукас и Орион бяха кръвни братя и всеки от тях чувстваше връзката с другия така дълбоко, сякаш тя бе съществувала от деня на раждането им.

Хелън почувства как Лукас притиска крак към нейния под масата. Не смееше да го погледне, защото чувстваше как топлината от бедрото му се просмуква през джинсите й в кожата. Притисна се в отговор към бедрото му и той се примъкна мъничко по-близо до нея, докато се хранеше.

Редно или не, Хелън знаеше, че винаги ще търси начин да докосне Лукас под масата или да се отърка в него, докато се разминават в коридора. Нямаше да го превъзмогне. Всъщност желаеше Лукас дори повече сега, отколкото преди седмици, когато за малко не го беше целунала в леглото му през онази първа нощ, след като паднаха.

Мозъкът й се изпълни с някои от спомените на другата Хелън – как бяха страдали заради съюза си. Бяха ужасни, но дори тези взети назаем спомени за разрушение и огън не можеха да я заставят да прекъсне допира.

Още спомени проблеснаха светкавично в ума й, като филмова лента, превъртяна бързо напред. Хелън и Лукас бяха женени от десетилетия. Бяха се срещнали само преди два месеца. Споделяха първата си целувка. Той я разсмиваше. Разплакваше я. Говореха си нежно. Спореха ожесточено. Образите отново и отново се надигаха и се разбиваха зад очите на Хелън като огромни вълни. Когато спряха, Хелън можеше да види ясно всичко – като бряг, пречистен след буря.

Тя и Лукас бяха създадени от една и съща тъкан, разделяни, а после – съшивани отново, от цикъл на цикъл. Обстоятелствата се меняха, но те винаги бяха обвързани, независимо от всичко.

Разликата сега беше, че в този живот са братовчеди. Това никога преди не бе представлявало част от сделката и на Хелън не й се струваше правилно. Лукас или Парис, или Ланселот, или което и да било от стотиците имена, с които го беше наричала през столетията, никога преди не беше неин братовчед. Винаги бяха споделяли обречена, прокълната любов, но никога не бяха имали родствена връзка. Какво се беше случило този път, за да наруши до такава степен баланса във всичко?

Вече наистина не ме е грижа дали ми е братовчед.

В мига, щом си помисли това, Хелън си спомни проклятието на Афродита. Ако Хелън не родеше дъщеря, самата любов щеше да бъде отнета от света. А Ариадна веднъж й бе казала, че близките роднини като братовчедите почти винаги имат ненормални деца. Тъй като Хелън беше напълно сигурна, че Афродита няма да забрави три хиляди и триста годишното си проклятие и тъй като никога не би могла да понесе мисълта да обрече едно невинно дете на безумие, не съществуваха варианти за избор за нея и Лукас. Тя рязко отдръпна крак и наклони колене на другата страна, към Орион. Долавяйки смущението й, Орион я погледна загрижено.

Ако оставеше настрана пристрастното си отношение към Лукас, Хелън трябваше да признае, че Орион е най-красивият мъж, когото е виждала. Усмихна му се, а той игриво побутна лакътя й със своя, преди и двамата да се заемат отново с храната си.